Българската банкова система продължава да расте, а последните данни на Българската народна банка показват едновременно две тенденции – домакинствата увеличават спестяванията си, но и задлъжнялостта им продължава да нараства. Така банковият сектор се оказва в интересна ситуация: в него има все повече пари, но същевременно се отпускат и все повече кредити.

Българите държат над 57 млрд. евро в депозити

В края на август 2026 г. депозитите на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата, достигат 57,191 млрд. евро. За една година размерът им се увеличава със 17,2%. Това е значителна сума и показва, че въпреки високите разходи и икономическата несигурност домакинствата продължават да държат значителен ресурс в банковата система.

Само че тук възниква един интересен въпрос: колко реално печелят хората от тези спестявания?

През август средният лихвен процент по новите срочни депозити на домакинствата е 1,38%, като спрямо юли той намалява с 0,15 процентни пункта. При овърнайт депозитите средната лихва е едва 0,01%.

Това означава, че голяма част от парите на хората стоят в банковата система при сравнително ниска доходност.

Кредитите растат още по-бързо

В същото време кредитите за домакинствата продължават да се увеличават. В края на август те достигат 32,637 млрд. евро, което е 20,8% повече спрямо август 2025 г.

Особено впечатление правят жилищните кредити. Те достигат 19,328 млрд. евро и са с 25,2% повече на годишна база. Потребителските кредити също се увеличават – до 12,286 млрд. евро, или с 15,9% спрямо година по-рано.

Така постепенно се оформя една от най-интересните картини в българската икономика: хората едновременно спестяват повече и заемат повече.

Ипотечните кредити остават сравнително евтини

Една от причините за силното търсене на жилищни кредити е сравнително ниската цена на ипотечното финансиране.

През август 2026 г. средната лихва по новите жилищни кредити за домакинства е 2,42%, а годишният процент на разходите е 2,81%.

За сравнение, потребителските кредити са значително по-скъпи. Средният лихвен процент по тях през август е 8,91%, а ГПР достига 9,20%. При кредитните карти извън безлихвения гратисен период средната лихва е 21,56%.

Тези разлики показват нещо много важно за потребителите: „кредит“ не означава едно и също нещо. Цената на заемането може да бъде многократно различна в зависимост от вида на кредита.

Защо банките имат толкова много пари?

Банковата система разполага със значителна ликвидност, а депозитите продължават да се увеличават. Според БНБ банковият сектор остава устойчив, с висока капиталова позиция и ликвидни буфери, които подкрепят способността на банките да отпускат кредити.

Това създава условия банките да продължат да финансират домакинствата и бизнеса.

Но има и друга страна.

Когато кредитите растат бързо, домакинствата трябва внимателно да преценяват не само дали могат да получат заем, а дали могат спокойно да го обслужват при промяна на доходите или разходите си.

Къде е рискът за обикновения човек?

Най-големият риск не е задължително самият кредит. Проблемът може да възникне, когато човек поеме задължение, което е твърде голямо спрямо доходите му.

При ипотека например месечната вноска може да изглежда поносима, но към нея трябва да се добавят разходи за поддръжка на жилището, данъци, застраховки, ремонти и други текущи разходи.

При потребителските кредити ситуацията може да бъде още по-чувствителна, тъй като лихвените проценти са значително по-високи.

Затова въпросът не трябва да бъде само:

„Ще ми даде ли банката кредит?“

А по-скоро:

„Ще мога ли спокойно да го плащам и ако животът ми стане малко по-скъп?“

Банковата система след въвеждането на еврото

2026 г. е особена за България и заради преминаването към еврото. От началото на годината статистиката на БНБ за кредитите и депозитите вече се представя в евро, а банковата система функционира в новата парична среда.

Самата БНБ посочва, че банковият сектор остава устойчив, но едновременно с това отбелязва рисковете от геополитическото напрежение, по-високите цени на енергоносителите и по-слабите перспективи за глобалния растеж.

Това означава, че банковата система в момента изглежда стабилна, но икономическата среда около нея не е лишена от рискове.

А какво означава всичко това за хората?

Данните показват една България, в която банковите спестявания са значителни, ипотечното кредитиране продължава да расте, а потребителското кредитиране също се увеличава.

За домакинствата това поставя две противоположни задачи.

От една страна, хората трябва да мислят как да съхраняват и управляват спестяванията си при сравнително ниски депозитни лихви.

От друга – трябва да бъдат внимателни с новите задължения, особено когато кредитът се използва не за инвестиция или жилище, а за текущо потребление.

Банките продължават да бъдат едно от основните места, където българите държат парите си и откъдето финансират големите си покупки. Последните данни показват, че тази роля не намалява – напротив, както депозитите, така и кредитите продължават да растат.

И може би най-важният въпрос за следващите месеци няма да бъде просто колко пари има в банките, а как домакинствата управляват едновременно своите спестявания и своите дългове.