Бойко Борисов направи поредна политическа заявка за завръщане на ГЕРБ във властта и очерта една от основните линии, по които партията ще атакува настоящото управление – икономическата политика, данъците, бюджета и разходите на държавата.

В Пловдив лидерът на ГЕРБ заяви, че когато партията отново получи властта, ще бъдат отменени мерките, които настоящото управление предприема в данъчната политика. Борисов ги определи като „безумия“ и обяви, че ГЕРБ ще гласува срещу предложенията в Народното събрание.

Основната атака е икономическа

В изказването си Борисов постави акцент върху държавните финанси. Той постави под въпрос как за първите осем месеца дефицитът е 2,2%, а според предложените параметри за последните три месеца той би достигнал 5,7%.

Лидерът на ГЕРБ свърза това с опасност от увеличаване на задлъжнялостта и инфлацията. По думите му за настоящото управление вече са поети нови задължения от порядъка на 12–13 млрд. евро, като той предупреди, че едновременното увеличаване на дълга и намаляването на покупателната способност може да създаде сериозни проблеми пред икономиката.

Това обаче са политически оценки на Борисов. За да се направи независима оценка на състоянието на публичните финанси, е необходимо параметрите на бюджета, дефицита и държавния дълг да бъдат разглеждани според официалните бюджетни и статистически данни.

Данъците като основна разделителна линия

Борисов заяви, че ГЕРБ традиционно защитава ниските данъци и предприемачеството. Именно от тази позиция той атакува предложените от управляващите промени и заяви, че партията му ще ги премахне, ако отново получи възможност да управлява.

Така икономическата политика постепенно се превръща в една от централните теми на политическия сблъсък.

От едната страна стои тезата на управляващите за необходимостта от определени мерки за финансиране на държавните разходи и справяне с икономическите предизвикателства. От другата е позицията на ГЕРБ, че част от тези мерки натоварват бизнеса и гражданите и трябва да бъдат отменени.

Спорът за цените на горивата

Друг акцент в изказването на Борисов бяха цените на горивата. Той заяви, че дизелът е надхвърлил две евро за литър, а с допълнителните разходи цената може да достигне около 2,50 евро.

Борисов критикува и решение, което според него позволява на рафинерията в Бургас да продава горива извън страната. Според него при продължаващи проблеми около доставките през Ормузкия проток това може да доведе до недостиг и допълнителен натиск върху цените.

Тук отново се сблъскват политическа оценка и икономическа прогноза. Действителният ефект зависи от развитието на международните пазари, доставките на суров петрол и горива и решенията на държавата и бизнеса.

Борисов поставя и въпроса за еврото

В изказването си лидерът на ГЕРБ не атакува самото членство на България в еврозоната. Напротив, той заяви, че според него еврото е „стабилизиращият фактор“ за финансовата перспектива на страната.

Според Борисов основният проблем е инфлацията, а не самата валута. Тази позиция е важна, защото поставя ГЕРБ в различна политическа позиция спрямо формациите, които поставят под въпрос самото участие на България в еврозоната.

„Ще ги премахнем, когато се върнем на власт“

Най-същественото политическо послание от изказването на Борисов е свързано именно с бъдещото управление.

Той заяви, че ако ГЕРБ отново получи доверието на избирателите, партията ще премахне мерките, срещу които сега се противопоставя. По този начин ГЕРБ се позиционира като политическа алтернатива на настоящия икономически курс.

Това не е първият сигнал от Борисов за промяна в политическото позициониране на партията. Само дни по-рано той заяви, че иска ГЕРБ отново да има ясно изразен десен и консервативен профил и да се дистанцира от популистките политики.

Завръщане или нов политически цикъл?

Заявката на Борисов поставя по-големия въпрос за бъдещето на ГЕРБ. Партията е дългогодишен участник в управлението и разполага с опит както в изпълнителната власт, така и на местно ниво.

Сега Борисов отново представя ГЕРБ като партия, която е готова да поеме управлението и да промени курса на държавата.

Дали тази заявка ще се превърне в реална политическа подкрепа обаче е въпрос, който зависи от решенията на избирателите и от развитието на политическата ситуация. Самото заявление не може да бъде равнозначно на бъдещ резултат.

Засега едно е ясно: ГЕРБ избира икономиката като един от основните фронтове на политическата си атака. Данъците, инфлацията, държавният дълг, бюджетът и цените на горивата се очертават като теми, чрез които Борисов ще защитава тезата, че страната има нужда от промяна в управленския курс.

А дали тази промяна ще бъде поверена отново на ГЕРБ, ще решат избирателите.