Предложението за допълнително облагане на банковите печалби се превърна в една от обсъжданите мерки в подготовката на бюджета за 2027 г. Идеята на правителството е чрез т.нар. данък върху „свръхпечалбите“ да бъдат увеличени приходите в бюджета. В същото време Българската народна банка предупреди, че подобна мярка може да има отражение върху кредитирането, лихвените условия и инвестициите.

Така въпросът вече не е само колко средства могат да постъпят в хазната, а какви могат да бъдат икономическите последици от начина, по който ще бъде събрана тази сума.

Какво предлага държавата?

Според представените от Министерството на финансите предложения допълнителното облагане трябва да се прилага върху печалбата, която надхвърля определена историческа база. За сравнение е предвиден периодът 2020–2025 г., върху който се изгражда референтна стойност.

Финансовото министерство защитава мярката с аргумента, че банковият сектор е реализирал значително увеличение на печалбите през последните години. Министерството очаква допълнителните приходи да подпомогнат бюджета и да осигурят ресурс за финансиране на различни държавни политики.

Според заместник-министъра на финансите Людмила Петкова държавата е направила консервативна оценка на очаквания приход и е взела предвид възможни промени в поведението на компаниите вследствие на новото облагане.

Защо БНБ предупреждава за възможни последствия?

Управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че централната банка не заема страна в политическия дебат за бюджета, но счита, че предложението трябва да бъде оценено не само според непосредствения приход за държавата.

Според позицията на БНБ трябва да бъдат анализирани възможните ефекти върху капитала на банките, кредитирането, лихвените условия, инвестициите, икономическия растеж и цената на държавното финансиране.

Това е съществен момент, защото банките не просто реализират печалба. Част от капитала им служи като буфер срещу бъдещи загуби и позволява да продължат да отпускат кредити при неблагоприятна икономическа ситуация.

Какво означава това за кредитите?

Предупреждението на БНБ не означава, че увеличаването на данъчното облагане автоматично ще доведе до по-високи лихви.

Именно тук има различие между позициите на институциите.

БНБ посочва възможността допълнителното облагане да се отрази върху финансовото посредничество и икономиката. Според централната банка част от ефекта може да премине през кредитните условия, ако банките се стремят да компенсират по-високото данъчно натоварване или ако разполагат с по-малко капитал за разширяване на кредитирането.

От Министерството на финансите обаче определят евентуалното увеличение на лихвите като предположение и не очакват банките непременно да прехвърлят новия разход върху клиентите.

Следователно към момента трябва да се прави разлика между предупреждение за възможен ефект и доказан бъдещ резултат.

Има и друг проблем – как се определя „свръхпечалбата“?

Това е един от основните въпроси в позицията на БНБ.

Периодът 2020–2025 г. включва няколко много различни икономически ситуации – пандемията, период на изключително ниски лихви, инфлационен и енергиен шок и последвалата промяна на лихвената среда.

Затова сравняването на печалбата през 2027 г. със средна стойност от този период не е напълно равнозначно на сравнение между еднакви икономически условия. Според БНБ през тези години са се променили и размерът на банковите баланси, кредитните портфейли и капиталът на институциите.

С други думи, по-високата номинална печалба не показва сама по себе си дали става дума за извънредна печалба или за нормална възвръщаемост върху по-голям бизнес, по-голям капитал и по-голям кредитен портфейл.

Банковият сектор вече е под наблюдение заради силното кредитиране

Темата за данъка се появява и на фона на продължаващото внимание на БНБ към кредитния растеж.

Централната банка определи антицикличния капиталов буфер за четвъртото тримесечие на 2027 г. на 2,25%. Този инструмент има за цел да укрепва капиталовата устойчивост на банките при натрупване на циклични рискове.

Това означава, че данъчната политика и банковото регулиране се пресичат в момент, когато кредитният пазар вече е обект на повишено внимание.

А какво казва правителството?

Аргументът на финансовото министерство е различен.

Според него банковият сектор реализира значително по-високи печалби и част от този ресурс може да бъде насочен към бюджета. Министерството разглежда допълнителното облагане като начин държавата да получи повече средства, които да бъдат използвани за публични политики.

Тук спорът всъщност е икономически, а не просто политически.

От едната страна стои въпросът колко допълнителни приходи може да събере държавата.

От другата е въпросът какво ще бъде поведението на банките след въвеждането на новото облагане и дали част от разхода няма косвено да се отрази върху кредитополучателите, бизнеса, инвестициите или доходността на банковия сектор.

Какво трябва да се следи през 2027 г.?

Ако предложението бъде окончателно прието, няколко показателя ще покажат реалния ефект от мярката:

• как ще се променят лихвите по кредитите;
• дали ще се забави растежът на кредитирането;
• как ще се променят банковите такси;
• дали банките ще намалят разпределянето на печалба;
• как ще се промени капиталовата им позиция;
• какъв реален приход ще постъпи в бюджета;
• дали ще има отражение върху инвестициите и икономическия растеж.

Именно тези показатели ще дадат възможност да се сравнят предварителните очаквания с реалния резултат.

Големият въпрос не е само колко ще събере бюджетът

Дебатът около банковия данък показва един по-широк проблем при бюджетната политика.

Когато държавата увеличава облагането на определен сектор, непосредственият ефект може сравнително лесно да бъде изчислен – колко допълнителни приходи се очакват.

По-трудната част е да се изчисли какво ще се случи след това.

Ако банковите разходи се увеличат, това може да промени поведението на банките. Ако кредитът стане по-скъп или по-труднодостъпен, това може да засегне домакинствата и бизнеса. Ако кредитната активност се забави, ефектът може да се пренесе и върху инвестициите и икономическия растеж.

И обратното – ако банките поемат допълнителното облагане без съществено отражение върху клиентите и кредитната активност, негативният ефект може да се окаже ограничен.

Затова окончателната оценка няма да може да бъде направена само на база на събраните милиони или милиарди левове.

Истинският тест за мярката ще бъде разликата между очаквания бюджетен приход и икономическата цена, която ще бъде платена за него.

Към момента институциите представят различни оценки за възможните последици. БНБ настоява за по-задълбочен анализ на ефекта върху кредита, капитала, лихвите и инвестициите, докато Министерството на финансите защитава мярката като инструмент за увеличаване на бюджетните приходи.

Следователно окончателният отговор на въпроса кой ще понесе тежестта на новия данък няма да се даде от самото му въвеждане, а от това как ще реагира банковият сектор и какви ще бъдат реалните икономически резултати през следващите години.