Бюджетът за 2027 г. се очертава като една от най-важните финансови рамки през следващите месеци. Правителството заявява, че основните му цели са ограничаване на бюджетния дефицит, стабилизиране на публичните финанси и осигуряване на повече предвидимост за гражданите и бизнеса. В същото време предложените данъчни промени предвиждат ново облагане за определени сектори и увеличение на данъчните оценки на имотите.

Към момента обаче това са предложения и параметри в процес на бюджетна процедура, които могат да бъдат променени преди окончателното гласуване от Народното събрание.

Данък върху свръхпечалбата

Една от най-обсъжданите мерки е въвеждането на 33% данък върху свръхпечалбата за определени сектори.

Предложението обхваща банки, застрахователни и презастрахователни дружества, телекомуникационни компании, големи търговци на храни с поне пет обекта, обменни бюра и дружества за бързи кредити.

Механизмът предвижда да се изчислява средната печалба на конкретното предприятие за периода 2020–2025 г., увеличена с 20%. Сумата над този референтен размер за 2027 г. ще се облага с 33%. Според Министерството на финансите мярката трябва да донесе допълнителни приходи в бюджета.

Предложението вече предизвика реакции от засегнатите сектори. Банковият сектор и представители на големите търговски вериги изразиха резерви относно ефектите от новото облагане.

Данъчните оценки на имотите се увеличават

Друга промяна, която пряко може да засегне собствениците на имоти, е увеличаването на данъчните оценки.

Планът е оценките да бъдат увеличени с:

• 30% през 2027 г.
• 35% през 2028 г.
• 35% през 2029 г.

Така за три години се предвижда общо удвояване на данъчните оценки. Министерството на финансите уточнява, че промяната е свързана с данъка върху недвижимите имоти, а не автоматично с таксата за битови отпадъци.

Според даден от финансовото министерство пример, при стандартен апартамент от около 70–80 кв. м увеличението на годишния данък сгради може да бъде около 15 евро за 2027 г., но конкретният размер зависи от общината и имота.

По-високи данъчни облекчения за деца

Сред мерките в бюджета е и разширяване на данъчните облекчения за семействата.

Предлага се облекчението да бъде увеличено:

• за едно дете – до 5000 евро;
• за две деца – до 8000 евро;
• за три и повече деца – до 11 000 евро;
• за дете с увреждане – до 10 000 евро.

Предлага се и ново облекчение за разходи, свързани със здравното, образователното и спортното развитие на децата. За едно дете допустимите документално доказани разходи могат да достигат 2000 евро, за две – 4000 евро, а за три или повече – 6000 евро.

Ваучерите за храна

Предлага се максималната стойност на ваучерите за храна да бъде увеличена от сегашните 102 евро до 200 евро месечно.

Заедно с това обаче се предлага въвеждането на 7% данък върху ваучерите. По изчисленията, представени от финансовото министерство, при максимален ваучер от 200 евро след облагането сумата би била около 186 евро.

Именно тази комбинация – по-висок номинален размер, но и ново облагане – вече предизвиква дискусии между бизнеса и държавата.

По-висок праг за регистрация по ДДС

Предвижда се прагът за задължителна регистрация по ДДС да бъде увеличен до 75 000 евро.

Целта, посочена от Министерството на финансите, е да се намали административната тежест върху по-малките предприятия и да се улесни работата на малкия бизнес.

Нов акциз за мощните автомобили

Сред предложенията е и въвеждането на нов акциз за автомобили с мощност над 250 kW.

За новите автомобили се предлага акциз от 10 000 евро плюс допълнителна сума за всеки киловат над 250 kW. За употребяваните автомобили базовата ставка е 5000 евро, към която също се добавя сума за мощността над определения праг.

Мярката няма да се прилага за специализирани автомобили като линейки и противопожарни автомобили.

Ограничения за хазартната реклама

Бюджетният пакет включва и сериозни промени в Закона за хазарта.

Предлага се пълна забрана на рекламата на хазартни игри, като изключение се предвижда за рекламата, свързана със спонсорство на спортни клубове и федерации, включително върху спортни съоръжения и екипи. Предвиждат се и по-високи такси за хазартните оператори.

Какво се очаква от икономиката?

Макроикономическата прогноза на Министерството на финансите предвижда реалният ръст на БВП през 2027 г. да бъде 2,5%. За сравнение, прогнозата за 2026 г. е за 3% растеж.

Фискалният съвет приема прогнозата за 2027 г. като реалистична, но има резерви към някои от допусканията за 2026 г.

Правителството поставя акцент и върху връщането на бюджетния дефицит към по-устойчиви нива и изпълнението на европейските фискални изисквания.

Какво означава това за хората?

Ако предложенията бъдат приети в този вид, през 2027 г. домакинствата могат да усетят промените по няколко различни начина.

Собствениците на имоти ще бъдат засегнати от увеличението на данъчн