Предложението за допълнително облагане на банковия сектор се превърна в една от обсъжданите мерки около подготовката на бюджета за 2027 г. Идеята е част от пакета, с който правителството търси допълнителни приходи и ограничаване на бюджетния дефицит. Финансовият министър Гълъб Донев съобщи, че подготвяните бюджетни мерки имат общ ефект около 2,2 млрд. евро, като приблизително 750 млн. евро трябва да бъдат постигнати чрез ограничаване на разходите.

Какво се предлага?

Сред обсъжданите мерки е въвеждането на еднократно допълнително облагане на т.нар. свръхпечалби. Според обясненията на финансовото министерство при определянето на облагаемата печалба трябва да се отчита и причината за нейното увеличение – например дали то е резултат от инвестиции, нови технологии, по-добра организация или разширяване на дейността.

При банковия сектор предложението предвижда допълнително облагане, което според публикуваните параметри е свързано с 33% ставка върху определена база.

Именно тази част от бюджетния пакет предизвика остра реакция от банковия сектор.

Какво казват банките?

Асоциацията на банките в България се обяви против допълнителното облагане. От организацията посочват, че според тях няма достатъчно основание да се говори за „свръхпечалба“, която да оправдава извънреден данък.

Банките предупреждават още, че мярката може да ограничи възможностите за кредитиране и да доведе до по-неблагоприятни условия за клиентите. Според позицията им това би могло да се отрази и върху икономическата активност.

Това обаче е позицията на банковата индустрия, а не доказан резултат от бъдещото прилагане на мярката. Дали и в каква степен един допълнителен данък ще бъде прехвърлен към клиентите зависи от поведението на банките, конкуренцията между тях, цената на финансирането и общите икономически условия.

Защо въпросът за кредитите е важен?

Последиците от подобна промяна не се изчерпват с това колко данъци ще платят банките.

Банките използват печалбите си, наред с останалите източници на капитал, за поддържане и разширяване на кредитната си дейност. Ако допълнителното облагане намали средствата, които остават в банковата система, една от възможните реакции би могла да бъде по-внимателно отпускане на кредити или промяна в цената им.

Това е особено важно в момент, в който кредитирането и пазарът на имоти са сред чувствителните теми за българската икономика.

От друга страна, по-високото облагане не означава автоматично, че лихвите ще се увеличат. Между данъчната промяна и цената на кредита има множество фактори – конкуренция между банките, цената на привлечения ресурс, рискът на кредитополучателите, паричната политика и състоянието на икономиката.

Какво показват данните за банковия сектор?

Според публикуваните от БНБ данни банковата система продължава да отчита значителни финансови резултати. БНБ представя отделно данните за баланса, кредитите, депозитите и приходите и разходите на банковата система към 31 август 2026 г.

Медийни публикации, позоваващи се на данните на БНБ, съобщават за увеличение на печалбата на банковата система с 11,3% на годишна база до около 1,4 млрд. евро към края на август.

Именно високата рентабилност на сектора е един от аргументите в публичния дебат за допълнителното облагане.

Но тук има важна разлика: висока печалба и „свръхпечалба“ не са автоматично едно и също понятие. Как точно ще бъде определена данъчната база и кои финансови резултати ще попаднат в нея е въпрос на конкретните законови текстове.

Какво следва?

Предложенията все още са част от процедурата по подготовката на бюджета за 2027 г. Финансовият министър посочи, че България трябва да представи бюджетната си рамка пред Европейската комисия до 15 октомври, след което проектобюджетът трябва да бъде внесен в Народното събрание.

Това означава, че параметрите могат да претърпят промени в хода на обсъжданията и законодателната процедура.

За гражданите най-същественият въпрос остава не само колко ще събере държавата от новото облагане, а как ще се разпредели икономическият ефект от него – между държавния бюджет, банковите акционери, кредитополучателите и икономиката като цяло.

Предстои именно това да бъде една от ключовите теми при обсъждането на бюджета за 2027 г.