Остра критика към управлението на „Прогресивна България“ отправи Петър Волгин в ефира на Нова телевизия. Според него формацията на Румен Радев е постигнала убедителния си резултат на парламентарните избори, като е привлякла част от идеите, които „Възраждане“ защитава от години – за по-голяма самостоятелност на България, за по-независима политика спрямо решенията на Брюксел и за нормализиране на отношенията с Русия.

„Прогресивна България“ действително спечели парламентарните избори през април 2026 г. с 1 444 920 гласа и получи 131 депутатски места в 52-рото Народно събрание. Това ѝ осигури самостоятелно парламентарно мнозинство.

Именно разликата между предизборните послания и действията във властта е в центъра на критиката на Волгин. По думите му, след като формацията вече разполага с необходимото парламентарно мнозинство и контролира изпълнителната власт, част от заявяваните преди изборите позиции не се превръщат в конкретни решения.

Като пример той посочва отношенията с Украйна. Волгин критикува факта, че правителството не е предприело стъпка за денонсиране на 10-годишното споразумение между България и Украйна. Премиерът Румен Радев действително заяви през юли, че споразумението няма да бъде анулирано, като аргументът му беше, че документът е подписан от българската държава и че не съдържа конкретни количествени или времеви ангажименти.

Другият акцент в позицията на Волгин е свързан с отношенията с Русия и с начина, по който България гласува и се позиционира по международни въпроси. Според него управлението на „Прогресивна България“ продължава в значителна степен досегашната външнополитическа линия, въпреки че преди изборите е давало заявки за по-самостоятелен курс.

Волгин поставя въпроса и за референдума за еврото. Той припомня позициите на Румен Радев от времето, когато беше президент, когато държавният глава настояваше гражданите да бъдат питани за момента на въвеждането на единната европейска валута. След като Радев вече е премиер и „Прогресивна България“ разполага с парламентарно мнозинство, според Волгин подобна инициатива не е сред приоритетите на управляващите.

Темата за еврото обаче вече има и друга политическа рамка. Представители на „Прогресивна България“ публично заявяват, че България остава част от ЕС и НАТО. Депутатът от формацията Михаела Доцова например определи идеята за връщане към лева като несериозна и заяви, че въпросът за референдума е бил свързан с момента на въвеждане на еврото, а не с връщането на националната валута.

Критиката на Волгин следователно поставя по-широк въпрос – доколко политическите формации запазват предизборните си позиции, когато преминат от опозиция към управление. Според него именно това е един от основните проблеми пред „Прогресивна България“.

В същото интервю по Нова телевизия Волгин коментира и президентските избори. Той е кандидат за вицепрезидент на „Възраждане“ в двойка с Костадин Костадинов. Преди дни Волгин заяви, че според него част от избирателите, подкрепили „Прогресивна България“, могат да преосмислят избора си, ако преценят, че формацията не изпълнява заявените си политически позиции.

Президентският вот ще се проведе на 25 октомври 2026 г., като в него участват 28 кандидат-президентски двойки.

Позицията на Волгин поставя в центъра на предизборния разговор един от ключовите въпроси пред избирателите – дали дадена политическа сила следва последователно заявените си преди изборите позиции и как изглежда разликата между политическите обещания и реалните управленски решения.