Президентската кампания вече навлиза в решаващата си фаза, а според политолога от „Тренд“ Димитър Ганев най-вероятният сценарий към този момент е балотаж между Илияна Йотова и Андрей Гюров. Ганев подчертава, че това все още е прогноза, а не предрешен резултат, тъй като кампанията и избирателната активност могат да променят съотношението на силите.

Ниска активност може да бъде основният фактор

Според Ганев един от основните проблеми пред настоящия президентски вот е очакваната ниска избирателна активност. По думите му наличието на ясно изразен фаворит може да демотивира част от избирателите, а решението на ГЕРБ да не издига собствен кандидат допълнително усложнява ситуацията.

Политологът очаква по-скоро сблъсък на твърдите партийни ядра. Именно затова за кандидатите ще бъде важно не просто да привлекат нови избиратели, а да мобилизират хората, които традиционно подкрепят техните политически формации.

Йотова влиза с предимство

Ганев определя Илияна Йотова като фаворит на този етап. Според него нейното предимство произтича най-вече от политическата тежест на формациите, които стоят зад нея, както и от високата ѝ обществена разпознаваемост.

Това обаче не означава автоматично победа. Президентските избори са различни от парламентарните, а вторият тур създава напълно различна политическа ситуация. Част от избирателите, които не са подкрепили нито един от двамата водещи кандидати на първия тур, могат да се окажат решаващи на балотажа.

Гюров и битката за второто място

Според Ганев Андрей Гюров има сериозен шанс да достигне до втория тур. Той посочва, че дистанцията между Гюров и Костадинов е значителна и че за промяна на тази конфигурация ще бъде необходим или много силен пробив на Костадинов, или сериозна промяна в кампанията на Гюров.

Още през август Ганев коментира, че ако ГЕРБ не участва със собствен кандидат, Гюров остава един от основните претенденти за второто място. В същото време политологът отбелязва слабостта му – той е добре припознат от определена политическа общност, но задачата да разшири подкрепата си извън нея е значително по-трудна.

Ключовият въпрос: как ще гласуват избирателите на ГЕРБ?

Една от най-интересните неизвестни според Ганев е поведението на избирателите на ГЕРБ. След решението партията да не участва със собствен кандидат въпросът вече не е само кой ще спечели първия тур, а и кой от кандидатите ще успее да привлече част от освободения електорален ресурс.

Ганев посочва, че при евентуален балотаж между Йотова и Гюров няма ясно заявена позиция от страна на Бойко Борисов за кого трябва да гласуват симпатизантите на ГЕРБ. Според него това оставя значителна част от избирателите без партийна инструкция и отваря пространство за индивидуален избор.

Точно тук може да се окаже голямата интрига на втория тур.

Президентският вот ще бъде тест и за управляващите

Ганев разглежда изборите не само като състезание между отделни кандидати, но и като тест за политическата устойчивост на управляващите.

Още през юли той посочи президентските избори като един от двата големи теста пред „Прогресивна България“, заедно с местните избори през 2027 г. Според него резултатът ще покаже дали формацията може да се утвърди като устойчив политически субект.

Това придава на президентския вот по-широко значение. Изборите няма да определят единствено кой ще заеме „Дондуков“ 2, а могат да дадат сигнал и за бъдещото разпределение на политическите сили преди местния вот.

Какво ще реши балотажа?

Ако прогнозираният от Ганев балотаж между Йотова и Гюров се реализира, решаващи могат да бъдат няколко фактора: избирателната активност, поведението на избирателите на ГЕРБ и ДПС, способността на двамата кандидати да привлекат периферни избиратели и кампанията между двата тура.

Затова и прогнозата за първия тур не трябва да се приема като прогноза за крайния победител. Между двата тура политическата логика се променя – отпадналите кандидати и техните избиратели се превръщат в ключов фактор.

Към 5 октомври 2026 г. Димитър Ганев определя балотажа Йотова–Гюров като най-вероятния сценарий. Но самият той подчертава, че ниската активност и поведението на големите партийни електорати могат да се окажат решаващи. Така президентските избори остават отворена политическа битка, въпреки очертаващите се фаворити.