На фона на поредния сериозен инцидент в Черно море бившият външен министър Надежда Нейнски заяви, че България има основания да поиска консултации със съюзниците си в НАТО по член 4 от Северноатлантическия договор. Според нея случващото се вече не може да бъде разглеждано единствено като конфликт, който се води далеч от българските граници, тъй като последиците от военните действия достигат до непосредствената среда за сигурност на страната.

„Чл. 4 от НАТО не води автоматично до чл. 5. Смятам, че има всички основания да се поиска чл. 4, да се изложат опасенията на България за сигурността в Черно море“, заяви Нейнски пред bTV.

Повод за думите ѝ са последните атаки в Черно море, при които търговски плавателни съдове бяха засегнати от комбинирана атака с морски и въздушни дронове. При инцидента един кораб е потънал, а съдбата на част от екипажа остава неизвестна. Случаят поставя въпроса не само за сигурността на корабоплаването, но и за рисковете за държавите от Черноморския регион.

Какво означава член 4?

Член 4 от Северноатлантическия договор предвижда държавите членки да се консултират, когато според някоя от тях териториалната цялост, политическата независимост или сигурността ѝ е застрашена. Това означава, че една държава от Алианса може официално да постави проблема пред Северноатлантическия съвет и да поиска обсъждането му със съюзниците.

Важно е да се прави разграничение между член 4 и член 5. Задействането на член 4 не означава автоматично задействане на колективната отбрана по член 5. Консултациите могат да доведат до различни политически или практически решения в зависимост от оценката на съюзниците и конкретната ситуация. НАТО посочва, че решенията на Алианса се вземат чрез консенсус.

През последните години член 4 вече е използван при сериозни инциденти, свързани със сигурността на държави от източния фланг. През септември 2025 г. Полша поиска консултации след нарушаване на въздушното ѝ пространство от руски дронове, а дни по-късно Естония направи същото след нарушение на въздушното ѝ пространство от руски военни самолети.

Нейнски: заплахата вече е близо до България

Според Нейнски ситуацията в Черно море има пряко отношение към националната сигурност на България. Тя подчертава, че регионът е от особено значение за страната, а превръщането му в зона на военни атаки може да има отражение и върху икономиката, търговското корабоплаване и сигурността на гражданите.

Тезата ѝ е, че България не трябва непременно да изчаква пряк удар по своя територия, за да постави въпроса пред съюзниците си.

Подобна позиция беше изразена и от депутата Ивайло Мирчев, според когото след атаката с дронове в Черно море България може да поиска консултации по член 4, без това да означава искане за колективна военна реакция по член 5.

Има обаче и друга позиция

В същото време председателят на парламентарната комисия по отбрана Иван Лалов заяви, че според него към момента няма достатъчно основания за задействане на член 4. Той посочи, че произходът на дроновете все още не е окончателно установен и че фактът, че инцидентът е станал в изключителната икономическа зона на България, не означава автоматично, че е извършена атака срещу България.

Така въпросът се превръща не само във военен, но и в политически и дипломатически: кога една опасност за сигурността на региона трябва да бъде поставена официално пред НАТО и кога това би било преждевременна стъпка.

За България темата е особено чувствителна, защото страната е едновременно черноморска държава и член на НАТО. Всяко увеличаване на военния риск в Черно море неизбежно поставя въпроса докъде се простират националните заплахи и кога те се превръщат в проблем, който трябва да бъде обсъден от целия Алианс.

Изказването на Надежда Нейнски поставя именно този въпрос: трябва ли България да поиска консултации със съюзниците си още сега, или да изчака повече информация за произхода и характера на атаките?

Едно е ясно – член 4 е механизъм за консултации и политическа реакция, а не автоматичен път към война.