Радев: Още не знаем чии са дроновете – руски или украински
България все още няма доказателства, които категорично да показват кой стои зад атаката срещу търговски кораби в Черно море. Премиерът Румен Радев заяви, че дроновете могат да бъдат както руски, така и украински, а окончателният отговор трябва да дойде от разследването.
Атаката срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона на Черно море предизвика сериозна реакция от българските институции. Единият кораб е потънал, а другият е бил поразен и на борда му е избухнал пожар. Българските власти проведоха спасителна операция, като екипажът на втория кораб беше евакуиран.
Още на 6 октомври премиерът Румен Радев беше категоричен, че атаката е била комплексна – използвани са морски и въздушен дрон. Тогава обаче той отказа да посочи конкретен извършител.
„Не мога да ви кажа още от коя страна са дроновете“, заяви Радев, като добави: „или са руски, или са украински“.
Това уточнение е важно, защото в публичното пространство вече се появиха категорични обвинения. Самият Радев обаче посочи, че България първо трябва да установи произхода на дроновете и едва след това да търси отговорност от конкретна държава.
Какво каза Радев на 7 октомври?
След заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност Радев даде повече подробности. По думите му все още няма материални доказателства, които да позволяват категорично да бъде посочена Русия или Украйна като извършител.
В същото време премиерът посочи, че характерът на товара и посоката на движение на корабите дават основание да се разглежда хипотеза, насочваща към Русия.
Той обаче направи важно уточнение – това е хипотеза, а не доказан факт.
„Логично погледнато“, посоката на резултата сочи към Русия, но това не означава, че България може да твърди, че Русия е извършила удара без доказателства, заяви Радев.
Именно тази граница между предположение и доказан факт се оказва централна в позицията на българското правителство.
Защо произходът на дроновете е толкова важен?
Черно море се превърна в зона на постоянен риск след началото на войната между Русия и Украйна. През последните години редица кораби и инфраструктурни обекти са ставали обект на атаки с дронове.
България обаче досега не е била директна страна във военните действия. Затова атаката срещу търговски кораби в нейната изключителна икономическа зона поставя сериозни въпроси за сигурността на корабоплаването.
Самият Радев определи атаката като „абсолютно недопустима“ и като грубо нарушение на международното право. Той предупреди и за по-широкия риск – ако войната не бъде прекратена, тя може да разширява пространствения си обхват и да създава все повече опасности за гражданското корабоплаване.
Украйна обвинява Русия, Москва отрича
Докато българските власти говорят за необходимост от доказателства, украинската страна вече обвини Русия за атаката.
Русия от своя страна отрича да има отношение към нападението. Това означава, че към момента съществуват взаимно противоположни твърдения, докато българското разследване все още не е установило извършителя.
Затова и позицията на Радев остава по-предпазлива: България не трябва да отправя официално обвинение, преди да разполага с достатъчно доказателства.
Какво следва?
Българските институции продължават да събират информация за атаката. Установяването на произхода на използваните дронове, техните останки, траекторията им и начинът, по който е извършена атаката, могат да бъдат решаващи за отговора на въпроса кой стои зад нея.
Радев заяви, че ако бъде установен произходът на дроновете, България ще предприеме дипломатически действия, включително изпращане на дипломатическа нота.
Засега обаче най-коректният извод е един: не е доказано дали дроновете са руски или украински.
Именно затова думите на Румен Радев от последните два дни трябва да се четат внимателно. Той не заявява, че Русия е извършила атаката. Посочва, че има хипотеза, която насочва към Русия, но настоява тя да бъде потвърдена с материални доказателства.
На фона на войната в Украйна и нарастващото напрежение в Черно море това може да се окаже един от онези случаи, при които разликата между предположение и доказан факт е особено важна.












