България е уведомила съюзниците си за инцидентите с дронове и атаките срещу търговски кораби в Черно море. Според Димитър Стоянов обаче всеки случай трябва да се разглежда отделно, а механизмът за консултации на Алианса не бива да се задейства автоматично.

Член 4 от Северноатлантическия договор не трябва да се превръща в автоматична реакция при всеки инцидент, свързан със сигурността на държава членка. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на изслушване пред депутатите в Комисията по отбрана на фона на напрежението в Черно море и поредицата от инциденти с дронове и търговски кораби. <Cite refs={[“turn437612news0″,”turn437612news1”]}/>

По думите му е важно да се прави разграничение между отделните случаи, за да не се стигне до обезценяване на механизма за консултации в НАТО. Стоянов припомни, че през последните години безпилотни апарати са навлизали във въздушното пространство или на територията на различни съюзнически държави, без всеки от тези случаи да води до задействане на член 4.

Какво представлява член 4 от договора на НАТО?

Член 4 дава възможност на всяка държава членка да поиска консултации със съюзниците, когато смята, че териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ са застрашени. Въпросът се обсъжда в Северноатлантическия съвет, където съюзниците могат да обменят информация и да търсят общ подход.

Този механизъм не означава автоматично започване на военна операция. Той е инструмент за политически консултации и оценка на заплахите, който може да доведе до последващи общи решения. За разлика от него, член 5 урежда колективната отбрана при въоръжено нападение срещу съюзник. Двата текста имат различни функции и не бива да се приравняват. <Cite refs={[“turn437612search11″,”turn437612news5”]}/>

България е уведомила съюзниците си

Според Димитър Стоянов България е информирала НАТО за инцидентите чрез постоянния си представител в Брюксел. Темата е била поставена за обсъждане в Северноатлантическия съвет и продължава да се разглежда в този формат.

Това означава, че липсата на формално задействане на член 4 не е равнозначна на липса на комуникация със съюзниците. Държавите членки разполагат и с други възможности да обменят информация, да координират действията си и да обсъждат мерки за сигурност.

Засилено въздушно наблюдение и защита на крайбрежието

Стоянов заяви, че България е поискала засилване на въздушното патрулиране и по-голямо присъствие на съюзнически партньори на българска територия. Предприети са и допълнителни действия за подобряване на въздушното наблюдение и защитата на крайбрежието, особено в териториалните води.

Министърът обърна внимание и на правните различия между териториалното море, прилежащата зона и изключителната икономическа зона. Те имат значение за правомощията на българските власти и за мерките, които могат да бъдат предприети при конкретен инцидент.

По отношение на корабоплаването в Черно море той посочи, че възможностите за военноморски конвои са ограничени до териториалните води на страната. В изключителната икономическа зона България разполага с по-ограничена юрисдикция, особено спрямо чужди кораби. <Cite refs={[“turn437612news0″,”turn437612search8”]}/>

Над 600 инцидента в Черно море от началото на войната

По данни, цитирани от Стоянов, от началото на войната в Украйна са регистрирани над 600 инцидента с кораби в Черно море. Той подчерта, че подобни ситуации вероятно ще продължат и че не може да се очаква една организация сама по себе си да прекрати всички подобни случаи.

Напрежението се засили след атаките срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона. Инцидентите поставиха въпроса за безопасността на морските маршрути и за риска военните действия да се доближат още повече до българското крайбрежие.

Между предпазливостта и необходимостта от реакция

Позицията на Димитър Стоянов поставя акцент върху разграничаването на отделните инциденти и избора на подходяща реакция. От една страна, България търси подкрепа от съюзниците за наблюдение и защита. От друга, министърът предупреждава, че не всеки случай трябва автоматично да води до формално задействане на член 4.

Основният въпрос остава как да бъде гарантирана сигурността на България и корабоплаването в Черно море, без решенията да се вземат прибързано и без достатъчно информация. На фона на продължаващата война в Украйна именно оценката на конкретната заплаха и координацията със съюзниците ще имат ключово значение.

Източници: Novini.bg – Димитър Стоянов за член 4 от договора на НАТО; БНТ – Димитър Стоянов за ескалацията в Черно море; НАТО – механизмът за консултации и член 4.