Ниската активност поставя въпроси

Един от основните акценти в разговора беше слабата избирателна активност на първия тур. Според официалните данни, цитирани от bTV, до урните са отишли 1 525 034 души, или около 23% от избирателите по списъци.

Хампарцумян обърна внимание, че броят на реално живеещите в страната избиратели вероятно е по-малък от този в избирателните списъци. Затова и официално отчетеният процент може да не представя напълно действителното участие на гражданите във вота.

Ниската активност обаче остава важен сигнал за отношението на обществото към президентската институция. Тя може да е свързана с политическо разочарование, липса на доверие или убеждението на част от гражданите, че изборът няма да промени съществено ситуацията в страната.

Ще повлияят ли партийните лидери върху балотажа?

В разговора беше обсъдено и поведението на избирателите на „Възраждане“, след като лидерът на партията Костадин Костадинов призова симпатизантите си да не подкрепят Андрей Гюров.

Емануил Йорданов, който участва в инициативния комитет на Илияна Йотова, допусна, че част от тези избиратели може да гласуват за нея, други да изберат опцията „Не подкрепям никого“, а трети да не отидат до урните.

Хампарцумян от своя страна подчерта, че не бива да се надценява способността на партийните ръководства да определят индивидуалния избор на гражданите. По думите му избирателите на ГЕРБ, които държат на европейското развитие на България, биха могли да подкрепят Андрей Гюров.

Това е неговата оценка за възможното поведение на част от електората, а не установен резултат от изследване на нагласите преди втория тур.

Спорът за политическата подкрепа

Хампарцумян коментира и отражението на действията на управляващите върху кандидатурата на Илияна Йотова. Според него представянето на правителството е по-слабо от очакваното и подкрепата от негова страна не носи непременно предимство на кандидата.

Той разкритикува и реакцията на председателя на Народното събрание във връзка със случая с журналистката Соня Колтуклиева, като посочи, че подобни действия могат да имат отрицателен ефект върху политиците, които застават зад дадена кандидатура.

Двамата участници в разговора представиха различни интерпретации за причините, повлияли на резултата от първия тур. Предстои да се види дали тези фактори ще променят поведението на избирателите на балотажа.

Изборът отвъд партийните призиви

Предстоящият втори тур ще постави избирателите пред избор между две кандидатпрезидентски двойки — Илияна Йотова и Кирил Вълчев, от една страна, и Андрей Гюров и Георги Кандев, от друга.

Дебатът около резултатите от първия тур показва, че освен подкрепата на партиите значение имат и личните убеждения, оценката за управлението и представите на гражданите за бъдещото развитие на страната.

Основният въпрос е дали преди балотажа ще се активизират избиратели, които не са гласували на първия тур, и доколко политическите послания ще повлияят на решението им.

По информация на bTV Новините и БНР.