Съоснователят на Microsoft Бил Гейтс призова правителствата да обмислят въвеждането на данък върху изкуствения интелект и роботите, които заменят човешкия труд. Според него бързото развитие на технологиите може да доведе до сериозни сътресения на пазара на труда, а настоящите данъчни правила дори насърчават компаниите да заменят служителите си с автоматизирани системи.

Предложението е част от по-широка визия на Гейтс за това как обществото трябва да се подготви за икономическите и социалните последици от навлизането на изкуствения интелект.

Защо Гейтс иска да се облагат с данък роботите и AI?

В есе, публикувано на личната му платформа Gates Notes през август 2026 г., Гейтс обръща внимание на неравнопоставеността между човешкия труд и автоматизацията в данъчната система.

Когато една компания наема служител, тя плаща данъци и осигуровки върху неговото възнаграждение. Когато обаче инвестира в робот или автоматизирана система, разходът може да бъде отчетен по начин, който създава данъчни предимства.

Според Гейтс това насърчава бизнеса да избира машините пред хората, дори когато подобно решение има сериозни последици за заетостта.

Той предлага да се обмисли облагане на използването на AI и роботизирани системи, включително чрез данък върху изчислителните ресурси и AI токените. Така компаниите биха участвали във финансирането на мерки за подкрепа на засегнатите работници.

Сред възможните направления за използване на приходите са преквалификацията, социалната защита и помощта за хората, загубили работата си заради автоматизацията.

Някои професии трябва да останат запазени за хората

Една от по-интересните идеи на Гейтс е създаването на категория професии, които да бъдат запазени за човешки труд. Той нарича тази концепция „Human Reserved“.

Идеята е определени дейности да останат в ръцете на хората дори когато технологиите вече са способни да ги изпълняват. Гейтс посочва грижата за деца и участието в съдебни заседания като примери за области, в които човешкото присъствие има особена стойност.

В здравеопазването например изкуственият интелект може да подпомага диагностиката и лечението, но според Гейтс има ситуации, в които човешкият контакт и преценка не трябва да бъдат заменяни от машина.

Той допуска, че някои професии могат да бъдат защитени постоянно, а при други въвеждането на автоматизацията да става постепенно, за да имат работниците време да се адаптират.

Милиони работни места могат да бъдат засегнати

Гейтс предупреждава, че изкуственият интелект ще навлезе все по-сериозно в области като право, обслужване на клиенти, медицина, софтуерна разработка и производство.

Особено уязвими могат да се окажат младите хора, които тепърва навлизат на пазара на труда. Ако компаниите използват AI за задачи, които досега са били възлагани на начинаещи служители, броят на свободните позиции за тях може да намалее.

Промяната няма да засегне само офисните професии. Гейтс очаква роботите постепенно да започнат да конкурират хората и при физически дейности, включително в строителството и хотелиерството.

Според него новите работни места, които технологичният напредък ще създаде, може да се окажат значително по-малко от тези, които ще бъдат премахнати, ако правителствата не предприемат подходящи мерки.

Данъкът върху AI има и своите противници

Предложението за облагане на роботите и изкуствения интелект повдига редица въпроси. По-високите разходи за автоматизация могат да забавят инвестициите, да ограничат производителността и да направят някои компании по-малко конкурентоспособни.

Самият Гейтс признава, че данъкът върху роботите може да има отрицателни икономически последици, ако бъде приложен неправилно. Възможно е подобна мярка да намали икономическия растеж или да ограничи наемането на хора в дейности, при които роботите и човешкият труд се допълват.

Затова той не представя данъка като единствено решение, а като част от по-широк набор от политики за управление на технологичната промяна.

Кой ще плати цената на технологичната революция?

Предложението на Бил Гейтс поставя въпрос, който ще става все по-важен през следващите години: кой трябва да поеме отговорността, когато технологичният напредък носи огромни печалби за бизнеса, но оставя част от работниците без препитание?

Изкуственият интелект може да повиши производителността, да подобри медицината и да освободи хората от повтарящи се задачи. Но без подходящи правила ползите от тази промяна могат да се разпределят неравномерно.

Дебатът за данъка върху AI всъщност е дебат за бъдещето на труда, социалната сигурност и ролята на държавата в една все по-автоматизирана икономика. Големият въпрос вече не е само колко работа могат да вършат машините, а как обществото ще гарантира, че технологичният напредък няма да остави милиони хора извън пазара на труда.