Разходите за възнаграждения в държавния бюджет са нараснали със 114% за периода между 2020 и 2025 г. – от 11,3 млрд. лева до 24,3 млрд. лева. Увеличението изпреварва значително ръста на данъчните приходи и поставя допълнителен натиск върху публичните финанси. Това показва одит на Сметната палата, който анализира въздействието на нормативните промени върху държавния бюджет и Консолидираната фискална програма.

Според одиторите разходите за персонал се увеличават по-бързо от приходите, което допринася за влошаването на бюджетния баланс, ограничава средствата за инвестиции и налага поемането на нов държавен дълг.

За същия петгодишен период данъчните приходи и осигурителните вноски са нараснали номинално с 88,8%. Така разликата между ръста на възнагражденията и този на основните бюджетни приходи достига 25,3 процентни пункта.

През 2025 г. разходите за персонал вече представляват 10,73% от брутния вътрешен продукт при 9,40% през 2020 г. Особено отчетливо е увеличението през последните две години от разглеждания период. През 2024 г. разходите за възнаграждения нарастват с 14,50%, а през 2025 г. – с 16,22%. За сравнение, инфлацията през съответните години е била 2,6% и 3,5%.

МВР и Министерството на отбраната са сред основните фактори за ръста

Над 90,7% от общото увеличение на разходите за заплати е концентрирано в 11 държавни ведомства. Повече от 60% от прираста е в секторите „Отбрана“ и „Сигурност“, включително Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.

Сериозно увеличение се отчита и при възнагражденията на магистратите. Те са нараснали със 79,66%, което представлява допълнителен разход от 551,6 млн. лева. Причината е законовият механизъм, който обвързва заплатите им с най-високите възнаграждения в държавата.

Одитът отчита и увеличение на заетите щатни длъжности въпреки намаляването на населението. При спад на населението със 7,13% броят на щатните бройки на 1000 души се увеличава от 24,70 на 28,32.

Заетите длъжности при първостепенните разпоредители с бюджет достигат 129 819, което е увеличение с 11 835 позиции, или 10%. В общините ръстът е още по-голям – с 25 466 длъжности, или 12,3%, до общо 232 367.

Любопитен детайл е, че между 5,25% и 7,66% от щатните бройки остават незаети. Според Сметната палата те се използват за натрупване на икономии, които впоследствие могат да бъдат насочени към увеличения на индивидуалните заплати и изплащане на бонуси.

Инвестициите остават на заден план

Докато текущите разходи за персонал нарастват, изпълнението на капиталовите инвестиции остава под планираните нива.

Капиталовите разходи по Консолидираната фискална програма са се увеличили номинално с почти 130% – от 5 млрд. лева през 2020 г. до 11,5 млрд. лева през 2025 г. Средното изпълнение спрямо предварително заложените средства обаче е едва 78,1%.

Капиталовите инвестиции формират между 7% и 12,9% от разходите по програмата без вноската за бюджета на Европейския съюз. В същото време между 87% и 93% от публичните средства отиват за текущи разходи.

При общините капиталовите разходи нарастват почти три пъти – от 824 млн. лева до 2,3 млрд. лева. Одитът обаче установява, че инвестиционната програма за общински проекти през 2024 и 2025 г. не е била напълно финансово осигурена, което е довело до неразплатени задължения.

Бюджетният дефицит достига 6,8 млрд. лева

Нарастването на публичните разходи се отразява и върху бюджетния дефицит. Между 2020 и 2025 г. той се увеличава с 93,3%, или с 3,3 млрд. лева – от 3,5 млрд. до 6,8 млрд. лева.

След временно намаление през 2022 г. дефицитът отново се увеличава рязко през 2023 г., когато надхвърля 5,6 млрд. лева.

За финансиране на недостига държавата ускорява поемането на нов дълг. Размерът му нараства от 14,06 млрд. евро през 2020 г. до 31,43 млрд. евро през 2025 г. Очакванията за 2026 г. са той да достигне 37,7 млрд. евро.

Съотношението на държавния дълг към БВП също се увеличава – от 22,5% през 2022 г. до 29,9% през 2025 г. За 2026 г. прогнозата е за 31,3%.

Допълнителен риск представлява необходимостта през следващите десет години да бъдат рефинансирани стари емисии държавен дълг за над 12 млрд. евро. Част от тях са с лихви между 1% и 2%, а евентуалното им заместване с нови облигации при по-високи лихвени проценти може да увеличи разходите за обслужване.

В заключението си Сметната палата подчертава необходимостта от навременна фискална консолидация, която да гарантира дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Сред посочените възможности са ограничаване на държавните разходи, увеличаване на приходите и предприемане на мерки за стимулиране на икономическия растеж.