Интелигентните хора са принудени да си търсят нискоквалифицирана работа, защото не им се занимава с идиоти.

Това ми го каза Петър, който е шофьор на камион. Запознахме се случайно на един паркинг, докато чаках.

Оказа се човек с научна степен, работил близо 20 години в академичните среди. Един ден просто си тръгнал. Сещате се защо – връзкари, нагаждачи, сервилничество и интриги. Неща, които ги има почти навсякъде.

Попитах го не му ли липсва науката. Отвърна, че намира начин да се занимава с нея и дори напускането на токсичната среда е подействало благотворно на ума му.

Помолих го да го снимам и да разкажа за него, но той категорично отказа. Според него има много по-важни неща от един образ и поредната лична история. Опитах се да възразя, че идеите все пак идват от хората, но той ме пресече:

„Идеите принадлежат на нещо по-голямо от човека.“

В един момент разговорът съвсем избяга от клишето. На въпроса ми не му ли е скучно да кара сам по цял ден, Петър отговори:

„Не ми е скучно. Така имам възможност да чуя собствените си мисли, да уча за нещата, които истински ме интересуват, и да развивам тези. При други обстоятелства не бих могъл да си го позволя.“

Замислих се колко рядко днес срещаш човек, който иска да чуе своите мисли, вместо да рециклира чужди. Около нас тече някакъв масов, зловещ процес по механична ратификация на чужди мнения – от алгоритми, от конюнктура, от удобство. Хора, които ползват готови конструкции и искрено вярват, че мислят.

„Искаше ми се да се задържа, но не успях – каза Петър. – Затова катапултирах. Не можех да си позволя да работя повече с хора, които не притежават собствените си мисли.“

И така… това беше среща, която ме остави да гледам в една точка.

Има още много какво да се разкаже за този човек, но той предпочете да прибере суетата в задния си джоб и да остане анонимен

Иван Мопасан