Народното събрание прие на първо четене Законопроекта за българския език, внесен от „Възраждане“. Предложението получи подкрепата на 153 народни представители, като нямаше гласове „против“ или „въздържал се“. ДПС не участва в гласуването.

С приемането на законопроекта на първо четене започва процедурата по обсъждане на предложенията за създаване на цялостна правна рамка за провеждане на държавна политика за защита и развитие на българския език.

Документът предвижда регламентиране на употребата на българския книжовен език в публичната сфера, включително в образованието, държавната и общинската администрация, медиите и електронната комуникация. Според вносителите в момента над 100 закона съдържат отделни разпоредби за задължителното използване на българския език, но липсват единна координация и ясен механизъм за отговорност при неизпълнение.

Една от основните идеи е създаването на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет. Той ще има експертно-консултативни функции и ще подпомага координацията между институциите по въпросите на езиковата политика. Предвижда се в състава му да участват представители на научните и образователните среди, както и на институции, свързани с опазването и развитието на българския език.

Съветът ще следи състоянието на езиковата среда и ще изготвя ежегодни доклади. Целта е държавната политика в тази област да бъде по-последователна и да има по-добра координация между различните институции.

От „Възраждане“ подчертават, че законопроектът не цели да ограничава личната и неофициалната употреба на други езици. Предвидените правила са насочени към публичната сфера и официалната комуникация.

Лидерът на партията Костадин Костадинов заяви след гласуването, че законопроектът се внася в поредица от парламенти от 2021 г. насам. Той определи широката подкрепа като знак за политическо съгласие около необходимостта от по-ясна държавна политика за българския език. Костадинов посочи и необходимостта от прецизиране на текстовете между първо и второ четене.

По време на дебатите бяха изразени и резерви относно конкретните механизми за прилагане на закона. Представители на парламентарната комисия по образованието и науката обърнаха внимание, че трябва по-ясно да бъдат разписани задълженията на отделните институции, техните отговорности и статутът на бъдещия Консултативен съвет.

Обсъждането постави и въпроса за мястото на кирилицата в публичната среда. Според вносителите официалните надписи и комуникацията на държавните и общинските институции трябва да утвърждават водещото място на българския език и българската писменост.

Срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен на максималните три седмици. През този период народните представители ще могат да внесат промени и допълнения, с които да бъдат изчистени спорните и недостатъчно конкретизирани текстове.

Приемането на първо четене все още не означава, че законопроектът е окончателно одобрен и е влязъл в сила. Предстоят ново обсъждане и гласуване, след които ще стане ясно в какъв вид ще бъде приет окончателният закон.