Дори да се прекъснат всякакви дипломатически и търговски връзки между България и Русия, дори да се национализира Лукойл-Нефтохим и базата “Камчия”, дори да се затвори руския културен център и да се забранят всякакви руски културни мероприятия, дори даже да започнат да се гонят руските граждани с имоти в България – дори тогава в очите на умнокрасивия планктон и на политическите му представители Путин ще е “сивият кардинал” в българския обществено-политически живот, Русия ще е тъмната сила, виновна за всички проблеми на България, а “руското влияние” ще е това, което спира България да се превърне в “Швейцария на Балканите”.

“Руското влияние” е като “расизма” в американската политика – колкото повече липсва предлагане му и колкото повече нараства търсенето му – толкова повече започват да си го измислят, фалшифицират и изфабрикуват в най-комични форми. Когато почти никъде в американското общество не може да се срещне бял расизъм, започват да си го измислят и да им се привижда в жестове (жеста за “окей”), в обикновени думи, в прически, в дрехи, в книги, в бебета, в животни, понякога дори и в неправенето на нищо (“липсата на активен антирасизъм е форма на расизъм”).

Когато на практика Русия и България нямат никакви връзки, а търсенето на “руско влияние” в България е все толкова голямо и все толкова важен политически инструмент, ще започнат да го “виждат” и “откриват” в съвсем прозаични неща, примерно в мненията на обикновени Фейсбук потребители (като Irini Zikidis), които с епизодичните си мнения във Фейсбук (в редките случаи, когато не е наказана) “разпространяват евроскептицизъм” и “деморализират българското общество”, осъществявайки “пъклените планове на Кремъл” да отделят България от светлото евроатлантическо бъдеще.

Когато цензурират такива като нея, търсенето за “руско влияние” ще е все така силно – и ще започнат да го намират в противниците на маските, на Истанбулската конвенция и на джендър образованието в училище, в танцуващите хоро, в празнуващите традиционни български празници.

За тия хора “руското влияние” е като въздуха и водата. Това е цялата идентичност и “душа” на планктона и на политическото му представителство. “Битката срещу комунизма” (започнала след падането на самия комунизъм и водена предимно от бивши комунисти), която еволюира в битка срещу Путин, руското влияние и мракобесие. Целият им социум, целия им съзнателен живот, цялата им социална среда и динамика, ритуали, “идеали” и суеверия произхождат от тази митична борба срещу “злото”, представено от Путин и Русия.

Ако им махнеш това “зло”, тази “тъмнина”, им премахваш и разбирането за “добро” (противоположността на злото) и за “светлина” (противоположността на мрака). Главите им ще експлоадират на хиляди малки парченца (предимно череп и съвсем мъничко мозък) от екзистенциалната криза, която ще ги обземе. Затова те отчаяно ще търсят руско влияние във всичко в ежедневието, дори в полета на гълъбите, песента на щурците и излизането на охлювите от тревните им прикрития след дъжд.