Недопустимо било посланик на трета държава да се меси във вътрешния живот на страната ни.

Това ревяха, плюнчейки се някои умници у нас с определени западни наклонности, докато Митрофанова се била месила в делата на страната ни. Но когато американското посолство съвсем официално обяви спонсорството си за обучаването на специални агенти, които да борят руската пропаганда у нас, проблеми нямаше. Нямаше проблеми, че една чужда и нежелана от по-голямата част от българите страна, се меси във вътрешния живот на държавата ни като определя кое е пропаганда и кое не и въобще нужно ли е или не тя да бъде борена. Нещо повече. Съвсем официалното признание на американците, че ще плащат на определени хора да налагат цензура върху новините и анализите, касаещи една трета страна, буди основателни притеснения. Това създава силни зависимости между агентите, подплатени от американското посолство, които не се съмнявайте, ще цъфнат на вашите екрани като репортери, анализатори, прогностици, и властта, която обича да има удобни умове и усти под ръка.

Най-притеснителния факт е, че това вече се прави съвсем открито, публично и безсрамно, което говори за самочувствието, което тази трета ЧУЖДА на нас държава има в границите на страната ни.

АКо имахме нормални медии тази новина щеше да виси навсякъде под заглавия като ШОК БОМБА НЕЧУВАНО, но ние нямаме медии и журналисти, които да се интересуват от правдата, справедливостта и интересите на собствената си страна. Поне не такива, които ди дават на малкия екран и които пишат в таблоидите-масовки.

По реакцията на официалните популярни медии у нас може да разберете за кого бият камбаната. Но най-отблъскващото отново е факта, че евро-атлантическите поклонници мълчат. Но това е нормална реакция на една безпринципна диаспора – тя не надава вой при срещата й с несправедливостта, а при тази със стената, в която се разбива фантасмагоричната й представа за света, подплатена с долари и силни комплекси.