Заговорихме се тук относно данъците за автомобили в България.

В Англия нямало такова нещо като данък собственост върху автомобил и се плащали само тол такси, а не данък МПС и отделно винетки като у нас. Дори за прехвърляне на автомобил не се плащало нищо. “Данък телевизор” – така завърши разговорът. Да плащаш данък върху телевизора си, защото го притежаваш.

Сега, няма да дълбая дали е нужно или не да има данък МПС и дали е като данък телевизор, не знам как е в другите страни, но се замислих наистина как товарят българският народ с всевъзможни такси, данъци и глупости и как, аджеба, на тая немотия и тея сметки, сметки, сметки да си вдигне главата човек.

Аз не отричам данъците както някои. Напротив. Те са необходимост, за да може да се поддържат тези сектори в държавата ни, при които няма възвращаемост. Като сметопочистването и поддържането на населените ни места чисти. Но все пак щом една Англия, която просперира(поне в сравнение с нас) може да облекчава гражданите си, защо нашата не го прави?

Това не е само при данъците. Спекулата с цените на абсолютно всички стоки е факт. А затова е нужно просто държавен контрол. Да не говорим, че стоката в България е трето качество в сравнение с европейската(което трябва да е обидно за българския либерал, защото сама Европа му подхвърля огризки и го нарича трета ръка човек).

Системата е просто такава да се държи българина долу в мизерията с непрекъснато плащане за какво ли не като насреща получава мизерна услуга/стока(вижте пътищата ни). И каквото и да говорим системата си я налагаме ние. Тя е продукт на нашето еволюционно ниво. Няма как народът ни да излъчи някой, който да промени системата, защото самата маса от хора не са способни да родят такъв материал. И тук не става дума за Ганя. Става дума за 500 години робство, за външни зависимости, които държат икономиката ни в такова подчинение, че човек освен да мисли как да плати сметките си и да си купи хляб, време и сили за друго няма.

Това е една съвременна форма на робство. Колониално-интелектуално. Една квазисвобода – парлама за глупаци. Непрекъснато ти се набива в главата как си част от западното общество и свободен човек, но в същото време западното общество никога няма да позволи да живееш пълноценно. Защото започнеш ли да живееш пълноценно, започваш да мислиш. Запопнеш ли да мислиш – започваш да виждаш колко много неща не са правилни. Започнеш ли да виждаш колко неща не са правилни – започваш да искаш да не те правят на балък повече.

Лошото обаче, за западните властелини е, че са объркали сметката. 30 години демокрация и бедност съчетани с пълен морален упадък(да, защото много ще кажат, че соцът също е бил период на бедност, но морален упадък в такива мащаби е нямало;нямало е и крайна бедност и мизерия), та 30 години квазидемокрация и квазикапитализъм се вижда, че са напълно достатъчни за интелектуалния-роб. Може би не за западния, но за нас да.

Българинът е свикнал да функционира в бедност, потисничество и мизерия и тази среда не му е чужда. Напротив. Той е в свои води и това, че е дал шанс да бъде в това положение, не е от глупост, а от желание за опит за нещо по-добро. Щом и това не върви, много скоро ще навдигне глава и ще каже:

35 години стигат!