Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов е категоричен, че страната ни не трябва да отстъпва от вече планираната дата за влизане в Еврозоната и да се бори за това, независимо че различни сили ще се опитат да саботират процеса.

Пътят към Еврозоната

• Икономисти от СУ: Приемането на еврото няма да доведе до поскъпване
• Концепция за закон за приемане на еврото включва преизчисление на сумите
• И касовите бележки ще показват цените в евро и лева

“От началото на мандата ми като служебен вицепремиер последователно защитавам позицията, че България трябва да продължава работата и да се бори да влезе в Еврозоната със зададената към момента целева дата – 1 януари 2024-та година”, пише във Фейсбук Пеканов.

Той посочва, че в новия век успешното развитие на страната може да се постигне само в сътрудничество и кооперация с останалите европейски държави.

“Необходимо е да бъдем част от големите съюзи, да имаме възможността да защитаваме своята позиция там и да взимаме решенията, вместо само да прилагаме чужди такива. Да бъдем архитекти на икономическата си политика, вместо само ползватели на такава. В този смисъл членството в Еврозоната трябва да остане стратегическа цел за България”, категоричен е той.

И отправя предупреждението, че ще има саботаж по пътя ни към приемането на еврото.

“Живеем в турбулентни времена. Различни сили ще се опитат да спекулират и да саботират процеса. Смятам, че на провелите се преди месец избори българите препотвърдиха желанието ни за по-тясно сближаване и активно участие в европейските процеси”, казва Пеканов. Той израозява надеждата, че проевропейските сили в Народното събрание ще реагират своевременно, за да бъдат надмогнати тези спекулации и да се покаже, че мнозинството подкрепя този път на България.

“За една малка отворена икономика, която иначе само се лъкатуши по течението на глобалната икономика, влизането във втората най-използвана валута в света може да служи като котва на стабилността. Това има своите безспорни позитиви, сред които увеличаване на сигурността чрез засилване на надзора, стимулиране на експортните сектори и на туризма, пълен достъп до финансовите пазари и глобалната финансова инфраструктура, отпадане на трансакционните такси, изсветляване на доходите, повишаване на кредитния рейтинг и съответно намаляване на лихвите по държавния дълг”, изрежда ползите от влизането ни в Еврозоната вицепремиерът.

“Това не е маловажно, защото има пряко отражение върху държавните ни разходи – милиони левове на година, които плащаме на международните банки в по-високи лихви, могат да се вложат в здравеопазване и образование”, допълва Пеканов.

И опонира на скептиците и противниците на присъединяването ни към еврото, като дава приимер с другите европейски държави.

“Чувам призиви да премислим избора си. В основата си тези призиви дълбоко в себе си искат да ни убедят, че Германия, Франция, Испания, Италия, Словакия, Словения – всички те са се объркали, когато са приели общата валута, че тя е грешка и те не знаят какво правят. Сигурен съм, че могат да се намерят мними експерти и публични фигури със спорен авторитет, които да говорят това от сутрин до вечер. Но също така съм сигурен, че мнозинството от българските граждани не вярва в този аргумент”, убеден е вицепремиерът.

Той подчертава, че поради тази причина се нуждаем от ясни действия и продължаване на процеса по присъединяване, защото забавянето на процеса на въвеждане на еврото води след себе си големи рискове, особено през следващите години на финансови турболенции и затягане на финансовите условия на глобално ниво.

“Дали Еврозоната е перфектна? Не, не е перфектна. Тя все още не е напълно завършен паричен съюз. От години в академичната среда, и лично аз в експертната ми работа, сме насочили усилия към това общата валута да стане по-силна институционално. Такива стъпки бяха приети в последните две години – както приемането на Механизма за възстановяване и устойчивост, така и неконвенционалните мерки на ЕЦБ за засилване на общите отговори, вместо всяка страна да се оправя сама за себе си. Допълнителната интеграция, структурните промени на Икономическия и паричен съюз и подялбата на рисковете от кризи са ключови стъпки, така че общата валута стана по-силна и по-устойчива. Именно тази подобрена институционална архитектура прави още по-смислено членството на България в Еврозоната”, изтъква Пеканов.

И напомня, че страната ни е поела ангажимент за приемане на еврото още с влизането си в Европейския съюз, като изтъква, че последните два редовни кабинета направиха важни стъпки в тази посока, визирайки управлението на ГЕРБ и ПП. Пеканов очертава хронологията на стъпките ни дотук, като посочва, че времето за анализи е било до 2020 година.

“През 2020-та година станахме член на валутния механизъм ERMII, което представлява де факто решението, стартиращо финалния процес. Времето за анализи е било преди това. В Хърватия анализите са направени през 2017-та година и ясно са задали посоката за влизането на страната в ERMII – стъпката, след която логично и неизбежно следва влизането в Еврозоната. Редовният кабинет на премиера Кирил Петков прие Националния план за въвеждане на еврото, който рамкира техническите процеси на подготовка. Получихме положително становище от Икономическия и социален съвет – своеобразния граждански парламент на страната, където са представени работодатели, синдикати и гражданското общество”, прави ретроспекция вицепремиерът.

Той е доволен, че “всички социални партньори имат конструктивно и зряло поведение по темата”.

“В края на миналата седмица в Аулата на Софийския университет беше представена академична монография от редица български икономисти и представители на катедра “Икономика”, която задава пътя на България за членство в Еврозоната, подчертава доминиращите позитиви от влизането и дискутира как да бъдат избегнати или адресирани евентуални рискове пред гражданите. Тук и сега не трябва да позволяваме този процес да спира, особено в една несигурна ситуация в света, в която е от ключово значение да се движим заедно със силните съюзи и да се възползваме от общите решения, вместо да бъдем сами и оставени на приливите и отливите на международните икономически цикли”, завършва позицията на Атанас Пеканов.