Драмата между софиянците и столичаните е тази, че първите се мислят за по-аристократични от вторите, а вторите не са съгласни. Или пък, че вторите си мислят, че първите се мислят за аристократични. Или пък че вторите мислят, че първите наистина са по-аристократични и ги е яд. Няма такова нещо, това е илюзия, заблуда.

Първо на първо, софиянците не са еднакви. Едно е да си софиянец от Докторската градина или „Седмочисленици“, съвсем друго е да си от Коньовица или Банишора. В Коньовица и Банишора също може да си от поколения, което те прави породист софиянец, но изтънчеността невинаги е гарантирана.

Какъв е истинският софиянец? В никакъв случай не е аристократичен. Има всякакви хора, най-различни, но като цяло софиянецът е скептичен, рядко е веган и рядко ще го видите на електрическа тротинетка. Пуши и пие. Често дърпа ушите на децата си. Внимателно съставя мнението си, като за това ползва повече от един източници. Трудно изпада в телешки възторг пред чуждестранни величия, народи и държави, защото знае, че мястото, към което принадлежи и което му принадлежи, е по-старо от Рим. Но това, че мястото му е по-старо от Рим, също не го довежда до телешки възторг, защото за него това е в реда на нещата, с това се е родил. То би имало значение може би за някого другиго, но не и за него. Ако софиянецът е комплексар, то неговите комплекси са от съвсем друго естество и сред тях в никакъв случай не е желанието да се конкурира в нещо със столичаните. При столичаните не е така. Те гледат да се конкурират във всичко, защото все още се доказват. Млади души. Ако попаднете на софиянец, който иска да се конкурира с вас, да знаете, че най-вероятно това е маскиран столичанин.
(Чети нататък…)