Да водиш добра политика не е да правиш всичко възможно, за да постигаш целите си независимо от средствата, а да умееш спрямо обстоятелствата, да направиш така, че да си оптимално постигнал тези цели.

Защото никоя цел не съществува извън средата.

Средата я определя, оформа и дори изродява. Не случайно поради това е цялата тази промивка на мозъци, която се извършва върху евро-атлантическите поклонници – заготовка на средата така, че да бъде удобна за употреба.

Какво направи ЕС със своята олигофренска антируска политика последните десетилетия? Вместо да се съюзи с тази огромна и по ресурси, и по население и по площ територия, която от векове е един от определящите фактори на континента, те направиха всичко възможно да я изолират и с това принудят да търси съюзници на изток.

А на изток дреме един звяр. Звяр, който тепърва ще се пробужда и ще навлиза главно икономически из целият свят. Този технологичен гигант, хранен с ресурсна Русия, съвсем скоро ще е новият враг на Новия свят.

Ще се наяде запада тогава на комунизъм, който уж му е толкова черен, а го практикува зад булото на демокрацията(неговата пошла, извратена форма). И ще се наложи да води не само прокси войни срещу този враг освен със съвсем различен манталитет и особености от бялата раса, но и изключително дисциплиниран и жертвоготовен за идеята, която изповядва народ. Такъв враг, който технологично, валутно, икономически ще движи света ( БРИКС) и ще има не само военна сила.

И всичко това благодарение на недалновидността, глупоста и арогантността на западните политици, купени от англо-саксонския свят да направят от Русия вместо свой съюзник и партньор, свой враг. Скоро Русия ще им се види като пролетен ветрец спрямо бурята, която се навдига. Защото за разлика от руснаците, които пипат меко, тези на изток няма да си поплюват. Не случайно режимът там е от едно малко по-недемократично естество.

Но това си е отличителна характеристика на неолибералния свят – собствената му простотия е дулото на оръжието, което ще го разстреля.