КОГА ТОЧНО ЗАГУБИХМЕ ЛЕВА

Тия хиляда лева ми бяха любимата банкнота. Първо – бяха с лика на Левски, второ – ХИЛЯДА си звучи много, както и да го погледнеш, трето – банкнотата беше наистина голям лист хартия, значително по-голям от жълтите столевки със Захарий Зограф, които бяха най-разпространени по онова време, когато бях първи клас. Банкнотата влезе в обращение някъде 94-та или 95-та и детският ми спомен е, че беше нещо голямо да имаш точно тая банкнота в джоба си.

И понеже ние българите все с хляба обичаме да мерим стойността на нещо, ще демонстрирам кога умира левът със следното:

• в началото на 1994-та година хлябът струва около 10 лева /или с една банкнота с лика на Левски можеш да си купиш 100 хляба/;
• декември 1995 година хлябът вече е около 20 лева и с една банкнота можеш да си купиш 2 пъти по-малко хляб – 50 хляба;
• февруари 1997 година – пик на инфлацията, хлябът навсякъде има различна цена, вечерта цената е различна от сутринта… средно около 600 лева. С хилядата лева си купуваш хляб и малко…ако го има обаче;
• декември 1999 година … само 5 години след пускането на банкнотата, само една криза, предизвикана от управлението на БСП, по-късно, само след 16 банкови фалита по-късно хлябът вече струва 0.63 лв. … Успели сме да свалим цената на хляба до 63 стотинки…да, ама банкнотата с лика на Васил Левски вече я няма…1000 лева са станали 1 лев и този един лев е вече монета, която дрънка в джоба. С него си купуваш хляб и половина… Иначе казано, банкнотата с лика на Васил Левски се е обезценила над 66 пъти за 5 години /измерена в хлябове…да е по-лесно на феновете на Възраждане да го сметнат…иначе, измерена в други валути се е обезценила и повече/. Банкнотата от 1000 лева е извадена от обращение през декември 1999г.

Междувременно страната е въвела валутен борд и деноминирала лева, просто защото той се е обезценил прекалено много, за да бъде запазен като свободна валута и да бъде възвърнато доверието в него. Пред угрозата да бъдем Зимбабве-то на Европа и през 10 години да махаме по няколко нули от хартийките си, правителството на Костов мъдро въвежда валутен борд. Основните функции на една валута са три – да бъде средство за размяна, да бъде разчетна единица и запас от стойност. От трите най-важна е третата – да бъде запас от стойност. Когато валутата загуби тази си функция, загуби доверието на пазарните участници, по-добре е да спре да съществува. В периода 1994-1997 година левът губи стойността си /този път измерена в щатски долари/ над 90 пъти – от около 32 лева за долар в началото на 1994 година до близо 3000 лева за долар през февруари 1997 година. С въвеждането на валутния борд се радваме на вече над 25 години стабилност на „лева“, най-вече заради това, че той на практика не е лев, а евро. БНБ няма самостоятелна монетарна политика, не може да отпуска кредити на правителството, подържа валутен резерв, който покрива парите в обращение. На практика „левът“ е 0.51129 евро от 1997 година. Левът в момента е просто илюзия, че имаме наша валута. В тази илюзия може да вярват само неинформирани и невежи хора. Ако трябва да го онагледя така, че да разберат феновете на Възраждане – това е все едно да си вземеш едно бездомно куче, да го кръстиш Булдог и да си мислиш, че разхождаш булдог. /заб. Поощрявам вземането на бездомни кучета и самият аз имам такова, но съм го кръстил Добри, а не Булдог/

Вярвам, че, ако правителството на Костов не беше подценило възможността група невежи копейки да създадат партия и да намерят още достатъчно невежи, които да се подпишат за провеждане на референдум за запазване на лева с идеята и самосъзнанието, че са патриоти, вероятно още навремето биха приели еврото /такъв е случаят с Черна гора – те въвеждат еврото 2002г., без да са част от еврозоната/.

Та, в тоя ред на мисли, приемете подписа си за провеждане на референдума за запазване на лева като записване на час за лоботомия, а гласуването с „да“ на този референдум като самата лоботомия.