“Баща ми е роден през 1931. На този ден през 1945 г. е бил на 13. Помнеше как камионетките са минали от Царевец до края на тогавашните нови гробища, после гърмежите…
Целият град е бил притихнал. С глупостта на юноша съм го питал защо не са реагирали.
“Умирахме от страх. Никой не можеше да повярва, че това изобщо е възможно да се случва.” Глупавият ми дядо Марин, милионер от черната борса, вярвал, че американците всеки момент ще влязат през Солун.

На следващия ден отишли до масовия гроб. Кръв и кал. После гробището стана парк. Парк “Дружба”…
Чудя се помня ли добре разказите на татко. Дано не ги разкрасявам.
Аз се питам днес можем ли да продължим напред. С мисълта и за техните убийства, и за нашите компромиси… Аз не помня дядо си Георги, който е бил по концлагерите, но и изпитвам ужас, като гледам какви хора му вдигат кокалите – ужким да защитават историческата истина. Суета и посредственост на нови комсомолци, яхнали вълната на правилността. Срамна работа.
Бог да прости – и на убийците, и на убитите… Защото кой съм аз, та да съдя.”

Автор: вече покойният Marin Bodakov , който разказваше тази история с голяма болка

Днес се навършват 78 години от варварството, наречено Народен съд.

Помним.
Нека знаят всички с какво обичат да се “шегуват” Крум Зарков, Александър Симов, Петър Волгин, Велислава Дърева и всички останали публични говорители на БСП.

И да не се забравя, че против лустрацията надделя един глас – гласът на Георги Марков, ченгето от ДС с псевдоним “Николай”, виден български консерваторЪ и дългогодишен депутат от ПП “ГЕРБ”.

Впрочем, БСП трябва да бъде забранена.

ПомнимБГ