Здравейте, приятели. Днес ще обсъдим нарастващата вероятност от срив на световната финансова система. На пръв поглед подобен сценарий изглежда невъзможен, но малцина осъзнават мащабите на риска, на който сме изложени. Затова днес ще обърнем внимание на най-голямата тиктакаща бомба, която може да взриви цялата система.

Да започнем с инфлацията в смисъла ѝ на свиване на покупателната способност на парите. Независимо от моментните колебания в нивата ѝ, „борбата“ на централните банки с нея е планирано обречена на неуспех. Нека видим защо. Всички помним пролетта на 2020 г., когато заради „пандемия“ с мистериозен произход икономиката бе забавена чувствително. Това до доведе до:

1. Срив на веригите за доставка.
2. Фалит на редица предприятия.
3. Намалено потребление на горива, довело до отрицателни цени на петрола.
4. Централните банки инжектираха огромни парични средства в икономиката и отпускаха заеми при много ниски лихви, за да ни помогнат да се възстановим от „Ковид шока“.

Резултатът от тези действия не закъсня. Общият обем произведени стоки и услуги в света намаля, но парите в обращание се увеличиха. Така повече пари „преследваха“ по-малко стоки и, логично, тяхната цена се повиши. Това на практика означава, че парите ни се обезценяват, животът става по-скъп и спестяванията ни биват „изяждани“. Междувременно шефът на МВФ Кристалина Георгиева заяви, че изобщо не е очаквала подобен ръст на инфлацията. Така след като успешно се пребориха с „пандемията“, управниците ни сега трябва да се преборят и с резултатите от собствената си борба, породена от собствените им мерки срещу „вируса“. Борбата с инфлацията включва мерки, обратни на тези, които банките предприеха през 2020 г., като повишаване на лихвените проценти. Логиката е, че това ще доведе до свиване на парите в обращение, цените ще се понижат и инфлацията ще се върне към предишните си ниски нива.

Уви, това няма да се случи по този начин, а „лидерите“ ни продължават съзнателно да ни водят към невиждана финансова катастрофа. Ако сравним днешните цени на горивата и електроенергията например с тези от преди 4-5 години, наистина ли огромната разлика в тях се дължи единствено на новопостъпилите в обращение пари? Разбира се, че не. Мерките за справяне с „пандемията“ удариха жестоко енергийния сектор и пометоха малките играчи, а големите нямат изгода да инвестират дългосрочно в него заради „Зелената сделка“ и свързаните с нея SDG и ESG, за които многократно стана дума. Тъй като западните правителства са твърдо решени да свият значително използването на изкопаеми горива в близко бъдеще, ако аз искам да построя огромен ТЕЦ днес, още преди пускането му в експлоатация пазарът ми ще бъде почти изцяло ликвидиран по чисто политически причини. Освен това, търговските банки могат по всяко време да ми откажат финансиране на база ESG, защото „убивам планетата“. Така големите играчи отлично осъзнават, че няма никакъв смисъл да разширяват дейността си. Вместо това те просто ще изстискат максимална печалба от високите цени на горивата в момента. При това положение решенията на политиците да налагат допълнително облагане на печалбите в енергийния сектор и таван на цените само ще влоши проблема, както се случва всеки път, когато правителствата се заемат да го „оправят“. Като отчетем и факта, че ЕС ще наложи въглеродни такси и на вноса си, всичко това означава, че независимо от моментните колебания, цените на енергията никога няма да се върнат към нивата си от преди 2020 г. Така и разходите на бизнеса ще останат високи, защото скъпата енергията оскъпява целия производствено-логистичен процес. Дори и да искат, повечето компании няма да могат да понижат чувствително крайните си цени към нас – потребителите, защото в противен случай ще фалират. Всъщност, много от тях и в момента спират дейността си. Ето как се оказва, че докато политици и банкери ни обясняват как решително се борят с инфлацията, те правят победата над нея невъзможна.

Така западният потребител бива приклещен в менгеме, което го стяга все по-здраво и от двете страни. Растящите лихви правят вноските му по ипотечни и други кредити все по-големи, а високата инфлация допълнително изяжда покупателната му способност. От всичко това страда бизнесът, защото домакинствата отделят все по-малко средства за стоки и услуги извън базовите си разходи. Така режисираното смачкване на средната класа ще доведе до лавина от бизнес фалити, което излага на риск търговските банки, отпускащи кредити. Да не говорим за фалита и на всички т.нар. „зомби компании“, които до момента оцеляваха благодарение именно на ниските лихвени проценти. Това от своя страна ще свие още повече наличния обем стоки и услуги, и така омагьосаният кръг се затваря. Тази година ще станем свидетели на дълбока криза не само на пазара на недвижими имоти, но и на този на автомобили и редица други, а финансови индикатори вече сочат, че вървим с бързи крачки към повторение на Голямата депресия от 1929 г.

Вдигането на лихвените проценти задейства и друга серия от механизми, върху които няма да се спираме тук. Крайният резултат от това е, че много централни банки са вече „на червено“, в това число и Федералният резерв на САЩ. Те ще отчитат все по-сериозни финансови загуби, а „печатането на пари“ при така поетия от тях курс ще направи тези загуби още по-големи. Ето защо измъкването им от ситуацията може да изиска рязък завой в курса и връщане обратно към нулеви лихви, но това само ще влоши проблема с инфлацията. Виждате ли как примката започва да се затяга? Това е и причината след думите на шефа на швейцарската централна банка в Давос, че е готов да наложи дори отрицателни лихви, да не последва адекватен отговор на въпроса какъв ще е резултатът от подобен ход. Може да се стигне дотам, че правителствата да започнат да вкарват финансови инжекции в собствените си централни банки, което ще отвори още по-голяма дупка в бюджетите им.

Това ни води към следващия проблем. Когато разходите на дадена държава надвишат приходите, налице е бюджетен дефицит. Правителствата имат различни опции за справяне с него – например вдигане на данъци, свиване на държавни разходи и теглене на външен дълг. За държава като САЩ до момента тегленето на външен дълг не е бил особен проблем по ред причини, включително и заради силата на „петродолара“. През 1973 г. те постигат споразумение със Саудитска Арабия да търгуват всеки барел петрол в долари. Договорът в последствие се променя така, че всяка държава, желаеща да закупи този вид ресурс, трябва да обменя своята валута за щатски долари, което изкуствено поддържа търсенето им. Очертаващата се „Трета световна война“ обаче прави ситуацията далеч по-сложна, за което САЩ следва да благодарят най-вече на себе си. След драстичните санкции срещу Русия, БРИКС държавите не чакаха втора покана. Те не биха рискували да ги сполети същата съдба всеки път, когато Вашингтон не хареса действията им. Те бързо положиха основите на своя алтернативна търговско-икономическа система и валута. Очаквано и по план, ръководен както винаги от шепа богати фамилии, ОПЕК наскоро обяви, че ще приема разплащания за петрол и в други валути, което слага край на господството на петродолара. Аржентина и Бразилия обявиха проект за обща валута по примера на Русия и Иран, които ще търгуват помежду си с обезпечен със злато стейбълкойн. На фона на така създалата се ситуацията и бърза декарбонизация на Запада, кой сега ще пожелае да изкупува дълга му? Откъде Западът ще вземе средства да спаси потъващите си икономики и търговски банки, начело със САЩ? Какво ще правят САЩ, когато другите държави се освободят от доларовите си запаси и те залеят пазара? Да не говорим, че с рязкото вдигане на лихвените проценти на страните ще им става все по-трудно да обслужват натрупания до момента дълг.

Дори Западът да намери временно решение и на този проблем, нека сега споменем и тиктакащата бомба, която е напът да взриви цялата финансова система, като според мен това може да се случи още тази година. Най-големият пазар на света не е нито имотният, нито този на акции или облигации. Най-големият пазар е този на т.нар. финансови деривати, които Уорън Бъфет нарича „оръжия за масово поразяване“. Пазарът на деривати е едно огромно казино, в което играчите залагат спрямо цената на даден актив – валута, акции, суровини и други. Тези залагания по правило използват т.нар. левъридж, който е нож с две остриета – чрез него и печалбите, и загубите от залаганията стават многократно по-големи. Злоупотребата с деривати бе в основата на кризата от 2008 г., при която действията на търговски банки, застрахователи и рейтингови компании доведоха до огромен финансов хаос. Същото е много вероятно да се случи и сега, само че в условия на много по-сериозна задлъжнялост.

По някои изчисления, общият размер на всички деривати и необезпечени с активи задължения в света е над 2,000 трилиона долара, което е умопомрачителна сума. Тя надхвърля общия брутен вътрешен продукт на целия свят за 20 години и 200 пъти стойността на цялото налично злато на планетата. Ако тази финансова пирамида се пропука, имаме средствата да покрием само малка част от всички залагания. Следих дали някоя институция ще подхване темата, и това направи самата Банка на банките – Банката за международни разплащания. На база на скорошен техен доклад анализатори алармират, че само т.нар. FX swaps/forwards пазар в размер на около 100 трилиона долара може да дръпне шалтера на цялата финансова система. Традиционно този пазар би следвало да крие малък риск, но в условия на растяща несигурност, в каквато се намираме в момента, нещата могат бързо да се променят. Какво остава тогава за високорисковите дериватни и крипто сегменти, за които почти никой не говори? Освен всичко останало, финансовите институции не са задължени да посочват изрично размера на FX дериватите в счетоводните си документи и така обемът на поетия дълг остава скрит за широката общественост. Но вие не се тревожете, парите ви са на сигурно място, а Банката на банките е просто един заблуден конспиратор.

Световната финансова система се ръководи от шайка психопати, това го знаем всички. Тя наказва най-отговорните, поощрява най-безразсъдните и накрая спасява само избраните. Така стана през 2008 г., така ще стане най-вероятно и сега, но с несравнимо по-тежки последствия за всички нас. Опасявам се, че смазаната в менгемето на растяща инфлация и растящи лихви средна класа скоро ще потъне, повличайки със себе си всички пазари и търговски банки, което ще спука и най-големият дериватен балон в историята. Тогава ще станем свидетели на нов сценарий на филма „Казино Роял“. В него бизнес партньорите на Мадс Микелсен идват да си приберат парите, и въпреки че на покер масата те уж са налични, играчите не могат си платят дори водка мартинито. Сабята този път няма да посече само ръката на гаджето на Мадс обаче, а и главите ни. Когато балонът се спука, централните банки ще потърсят спасение от правителствата, които ще им кажат, че те самите имат нужда от спасение. Тогава двете страни ще се обърнат към нас с дружен призив ние да станем героите на деня. Господата от Давос вече открито ни подготвят за този миг. Те предупреждават, че този път банките няма да бъдат спасени с bail-outs, а с bail-ins. С други думи, не за сметка на държавата (данъкоплатеца), а със средствата от депозитите ни. Разбира се, те ще са крайно недостатъчни за целта, а ние можем да загубим всичките си спестявания, инвестиции и пенсии. И тъй като това е недостатъчно, ще ни кажат, че технически има решение на ситуацията, но то изисква напечатването на толкова много пари, че валутите ще се сринат. „Ех, само ако имаше някакъв друг вариант“, тюхкат се лидерите ни…“Момент, чакайте, как можахме да забравим, та нали вече имаме тествана и работеща система за цифрови валути на централните банки (CBDC)! Хвала на Бога!“
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Мили хора, мнозина от вас знаеха, че крахът рано или късно ще настъпи, най-малкото защото пробойните в корпуса на световния финансов кораб така и не бяха запълнени. През март 2020 г. и при последвалите събития се досетихте, че този момент наближава. Логично е да предположим, че той наистина ще настъпи след като системата за цифрови валути на централните банки бъде тествана и внедрена, а тестовете са факт. Трескавото запасяване на банките със злато също е факт, те знаят отлично какво предстои. Дали корабът ще потъне конкретно заради дериватите или по друга причина, той ще потъне. Всъщност, вие дори не се нуждаете от стройна логика за срива на настоящата система. Тя ТРЯБВА да бъде срината, защото се явява естествен враг на новата, какъвто са и планирано сриващите се криптоплатформи, които също могат да потопят кораба. Малцина ще приемат с охота CBDC-тата, отварящи широко вратите на бъдещата дигитална дистопия. Следователно, трябва да бъдем оставени без избор. Междувременно, подготовката за крайната консолидация на финансовия сектор е в ход. Повечето играчи ще бъдат елиминирани завинаги, а властта ще се съсредоточи изцяло в ръцете на шепа централни и търговски банки, които ще целят да управляват всеки аспект от живота ни чрез ESG-базирана кредитна система. В крайна сметка, трябва заедно да спасим планетата, изграждайки най-мащабния въглероден термостат във времена на глобално застудяване. Разбира се, ако всичко ни бъде отнето безвъзвратно, гневът ни може да помете цялата политическа каста. Логично е като награда за приемането на новата система изгубеното да ни бъде възстановено в някакво съотношение, но какво ще е то – аз не мога да знам. Освен това моментът ще е подходящ да ни накарат да приемем безусловно и безусловния базов доход. Уви, вероятността написаното в този текст да не се сбъдне според мен става все по-малка с всеки изминал ден. И тъй като нямам право да давам финансов съвет, приятелски ви моля да помислите как най-добре да предпазите себе си и семействата си. Благодаря ви за вниманието.