Що за човек трябва да си, за да откажеш да вземеш подарък — сърце — от украинско дете? Ще ви разкажа….

Днес за празника, украинските деца във Варна подаряваха сърца на минувачите на улицата. Бяха направили картички и сувенири във форма на сърчица, бяха донесли и балони. Всичко това, за да изразят благодарност на българите за тяхното гостоприемство и грижи и да кажат, че ги обичат. Беше много топло събитие, зареждащо с оптимизъм и доброта…

Докато не видях едно разплакано дете — Андрюша – на около 4 годинки, което хлипаше, че никой не иска да му вземе сърчицето. (на снимката със сърцето). Взех го за ръка и му казах, че ще намерим такъв човек. Приближихме към първите хора – група младежи, те се тръшнаха от нас като от прокажени. Детето казваше – „безплатно“, „безплатно.“ Уви. Продължихме и се опитах да привлека вниманието на една възрастна жена. Казах – „Това украинско дете иска да ви подари сърце за св. Валентин.“ Андрюша добави — „безплатно“! Жената погледна мен и детето с такава злоба, че застанах пред момчето да не й види сгърченото лице. На лицето й се четеше погнуса и след това продължи да върви. Бях в шок. После застанах пред първите срещнати хора – възрастна двойка и им казах – „Сега ще вземете един подарък от това украинско дете.“ Андрюша добави – „безплатно“! Хората бяха много трогнати и не спестиха на детето мили думи. (както повечето хора) А то засия от радост.

Честит празник на всички, които носят човешкото в себе си. За другите, този празник не съществува!