Знаете ли кой е въпросът който най-често чувам, приятели? Ще стане ли нещо, заслужава ли си? Има ли смисъл? И всичко в този порядък.

Има ли смисъл да останем е България? Има ли смисъл да запазим лева? Има ли смисъл да гласуваме? Има ли смисъл да работим? Има ли смисъл да съхраняваме паметниците? И стигаме до има ли смисъл да живеем?

Да, не всеки ще кара много скъпа кола. Не всеки ще живее в лукс. Не всеки ще бъде известен, богат, максимално забележим. И какво от това?

От началото на подписката за запазване на лева вече сме събрали над 400 хиляди подписа. И още чувам как нямало да стане. Нямало да ни позволят. Въпросът е кой ще ни спре, а не кой ще ни позволи.

Помните ли онази прекрасна сцена от 300 когато Леонид се чудеше дали да тръгне на война с персите. Думите на кралицата тогава бяха – не се питай какво би направил един съпруг, цар и спартанец, а как би постъпил един свободен човек. Този разговор може и да не се е състоял исторически. Но посланието в него е залегнало във всеки човек, общност или народ, въстанали срещу тиранично управление.

Можете да търсите богатство или слава, но единственото което наистина ви трябва е свобода. Да не бъдете заставяни да правите каквото не искате. Да приемате чужда валута, чужди закони, чужда култура и език, за да можете да работите в собствената си държава.

Хайде да бъдем честни. Днес в България, ако не знаеш поне английски, ще ти е трудно дори да си намериш работа. А когато се обявиш за квота за българска музика в ОБЩЕСТВЕНИТЕ медии, уж български политици гласуват против. Ние нямаме право дори да слушаме предимно родна музика в медиите, за които ние плащаме с данъците си. Що за безочие?

Дайте да се разберем. Това е нашата държава. Ние сме добър и гостоприемен народ и всеки е добре дошъл тук, но при нашите правила и закони! Затова и чиновниците на чужда хранилка не ги признавам за легитимна власт!

И нека колегите ми, които имат претенции за журналисти, да не се оплакват от мнението на хората. Аз постоянно съм сред обикновените хора и винаги съм получавал усмивка и добро отношение. Хората са огледало на собствените ви думи и действия. И липсата на проявен гръбнак и достойнство.

Ние дори не сме политици, бе хора. Не сме храненици на посолства и фондации, нито зависими от партии. Не се гънете! Живеем в исторически времена. Няма място за бягане от отговорност. Спасете честта на тая професия, доколкото е останала и бъдете истински медиатори.

Ние трябва да сме пример, че слушаме и чуваме хората! Ние трябва да задаваме техните въпроси. Ако някой ви ограничава, излезте и го кажете. Това изисква достойнството, така постъпват свободните хора! И тогава ще видите усмивки и ще чуете добра дума, а не ругатни.

И последно, но не на последно място, тези 400 000 подписи са събрани от доброволци. Не сме герои ние от ИК, Героите са тези, които всеки ден мръзнат и събират подписи . От 17 годишния Иво и 18-годишният Денис до пенсионираният дядо Петър. Те са героите. Вие сте героите. И когато референдумът стане факт и го спечелим ще е благодарение на вас! Благодаря, че ви има! Борете се за свободата и вярвайте в себе си! Вие сте България!