В края на кампанията – нещо извън политиката, което ме дразни покрай подготовката на собствената ми сватба:

През 20-ти век в битката си да унищожат Християнството социалистическите режими в източна Европа нарочно дублират 3 основни църковни обреда: кръщене, сватба и погребение.

На всяко от тях е създаден по един грозен, смешен, светски двойник, който държавата, вместо църквата да провежда.

Така след идването на тези режими в почти всяка източноевропейска страна започват да се налагат бутафорни “граждански кръщенета” на бебетата, “граждански сватбени ритуали” и “граждански погребения”, провеждани от държавен, а понякога дори партиен служител.

След колапса на тези малоумни режими се оказва, че все пак не са успели да ликвидират Християнството и народите под тяхно управление се връщат към предишните, църковни обреди. Изчезва нонсенса “гражданско кръщене”, защото никой не го ползва, изчезва и “гражданското погребение”.

Но едно нещо, по някаква необяснима за мен причина, остава: Гражданският “обреден ритуал”.

Тази странна и бутафорна имитация от страна на Социалистическите режими, създадена за да изземат едно от тайнствата на църквата, продължи своя ненужен живот. Барабар с лелките, които те венчаят патетично с властта, дадена им от “Общинския съвет” (тази толкова духовна институция). Каква огромна легитимност! Каква чест да встъпя в това тайнство с благословията на “ВиК” и “Чистота”! На килимчето на местния Обреден дом и под знака на пластмасови венци, които лелката по едно време вади от пликче и поставя над главите ви.

Айде и тази простотия на 20-ти век вече да си отива.