КАКВО ИДВА ПРЕДИ МИСЪЛТА?
Основата на всичко, единствената материя, която е създадена, е желанието.
Следователно желанието е първично, а мисълта е резултат от желанието.
Но за да получим желаното, умът се развива успоредно с желанието, в съответствие с него.
Колкото и да се съпротивляваме на идеята, че желанието предхожда мисълта, все пак умът, а оттам и мисълта, е слуга на желанието, развива се единствено с цел да служи на желанието.
Затова никога не можем да направим ума си обективен и независим от нашите желания. Но можем да променим желанията си под влиянието на средата (вж. статията “Свобода” на кабалиста Баал Сулам), т.е. под влиянието на социалните, културните и други възпитателни импулси, които ни заобикалят. С други думи, можем да наблюдаваме примери в заобикалящата ни среда, които насърчават значението на изпълнението на едно желание пред друго и по този начин можем да променим това, което желаем.
Разбирайки този принцип и огромното значение на влиянието на заобикалящата ни среда върху нас, тогава под въздействието на среда, която ни води към крайната цел на живота ни – към хармонична връзка, в която разкриваме положителната сила, скрита в природата, – можем постоянно да развиваме както желанията, така и ума си в хармония.
Освен това, ако имаме големи желания, но умът ни не е развит, за да ги осъществи, тогава можем да загубим способността си да се контролираме разумно.

Михаел_Лайтман