Такива хора като г-жа Паунова няма никога рационално да преценяват всяка ситуация в зависимост от множество фактори, а директно ни вкарват в шаблони, по кастова система. Няма значение какво се е случило, шаблонната система повелява да ни слагат етикети и в зависимост от идеологичната им таблица, започват да крякат срещу маркираните за “лоши”. Щото я си представете извършителят бе 16-годишен с татуировка “България над всичко”, при доста по-оневиняваща ситуация? Щяха да скочат и да реват месеци срещу него.

Какво очаква г-жа Паунова? Да затваряме пазители на реда, при това награждавани, жени, изпълняващи служебния си дълг, и да защитаваме “деца на 18”, защото родителите им са ги оставили на произвола на съдбата, или може би да се яхне някое НПО, с което да извъртят така нещата, че накрая данъкоплатецът да им плати обезщетения, които безделници и активисти да си разделят заедно с родата? Това справедливост ли е, или е бизнес?

И за книгите. Като задаваш въпроси, ето ти няколко. Колко книги е прочело това 18-годишно “дете”? Колко книги е прочела майка му? Или баща му ( и къде е той)? Колко книги са прочели цялата му рода, цялата му махала?

И ако иска да помогнеш, то няма да стане като пишеш сополиви статуси, а като предпиемеш действия, с които децата от тези общности се върнат в училищата, почнат да пишат грамотно, придобият умения, поставят си цели, работят за бъдещето си, а не се разкарват с тръби да бият момичета по главата и да обират без това неособено богатата работническа класа.

И не, полицията не му е отнела правото да се поправи. Отнела му е “правото” да отнеме и застрашава животите на други деца, които четат книги. Защото точно натам е тръгнал. Правото да се поправи са му го отнели родителите.