За какво да си говорим днес – минало, настояще, бъдеще? Според мен днес можем да почетем Деня на независимостта, но и да отчетем сегашната реалност.

Вероятно ще кажете, че няма напълно независими държави. И ще сте прави.Държавният суверенитет е частичен и партньорските отношения са важни.

Но днес България се намира в една от най-ниските точки на държавен слугинаж. Вчера Полша обяви, че замразява пращането на оръжия за Украйна, а преди това отказа внос на украинско зърно. Тези решения показаха, че макар и да не е напълно независима, Полша все пак има суверенитет и може да реши кое е добро за нея.

От друга страна в България продължаваме да гоним чужди интереси. Вчера нашите хора изгониха висш руски духовник. Едва ли някой се съмнява, че духовниците имат и странични занимания, но това винаги и навсякъде е така. За православните народи, духовенството стои по-високо от посланиците.

Шефовете на родните служби, в стремежа си да запазят позициите си, поставят цялата държава в унизително положение. Да ловиш шпиони не е да направиш разработка, че руското духовенство събира информация или пък руски дипломати правят същото. То е повече от ясно . На тях това им е част от работата. Когато нещо се прави явно и открито, това не е шпионаж.

И суверенните държави не търсят противопоставяне с други в полза на чужд интерес. Разкриване на шпиони би било хора от службите да изнасят данни, които биха могли да компрометират националната ни сигурност.

Но да си го кажем правичката – нашите служби работят за американските интереси на Балканите, вместо да се грижат за нашата сигурност. Което вече е отказ и от частичен суверенитет..

Следващата точка, която показва, че не сме никаква държава е, че българите извън пределите й, не получават никаква закрила..Такава липсваше за бесарабските българи в Украйна, за тези в Македония и Западните покрайнини, за тези във Великобритания и т.н.

През последните дни имаше някои сериозни наглед протести. Първо на земеделците и синдикатите, после и на Възраждане. Но истината е, че никой от тях нямаше пълен шанс за успех. Защото никой не беше направен така, че да не остави служителите в Министерски съвет и Народното събрание, безпрепятствено да си тръгнат от работните места.

Защото когато служители на чужди интереси получават финансиране и заплахи отвън, не можеш да им окажеш влияние с викане под прозорците. Отвън държат моркова и тоягата, а ние крещим и истерясваме.

Наивно е схващането, че ние ги храним и сме им работодатели. В България в момента политиците са храненици на различни фондации и НПО-та с чужд произход и съответно грам не ги вълнуваме ние и българският национален интерес.

Днес ще пусна едно видео и за независимостта на журналистите и по-точно как тя бива ограничавана, тръгвайки от примера Цанов.

Единствените смислени протести са блокади, но не на придвижването на обикновените хора, а на тези, които вземат решенията. А днес и да си честитим, истината я знаем всички. България е под чужда власт и не е дори частично суверенна!