Новата 2024 г. ще ни донесе богат набор от избори – европейски, вътрешнопартийни, в съдебната власт, в Конституционния съд и в регулаторите. Гражданите са тези, които ще избират нашите представители в Европейския парламент, политиците в парламента пък, от наше име ще избират съдии и прокурори в съдебния и в прокурорския съвет, магистрати в КС и членове на регулаторите. Не е съвсем сигурно дали предсрочният вот за парламент ще ни отмине, но поглеждаме с едно наум и към такава вероятност. 

Избрано

• Гледахте на живо в Dir.bg дебатите по шестата поправка на Конституцията
• Страхил Делийски пред Dir.bg: Регулаторите са по-важни от кабинета
• Ивайло Калфин пред Dir.bg: Частично приемане на България в Шенген е по-добре от нищо
• Андрей Райчев пред Dir.bg: Българин начело на ДПС е отбранителна линия за Ахмед Доган срещу Турция
• България преди и след изборите: Вижте интерактивната карта на Dir.bg

Две са събитията, определящите профила на вътрешнополитическата година, която ни предстои – ротацията между управляващите партии и европейските избори.

Първа в календара е ротацията между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, които трябва да си предадат щафетата – Мария Габриел да седне в стола на Николай Денков. Не всички официално замесени в споразумението потвърждават до момента, че промяна в него не се очаква и външният министър гарантирано ще стане премиер. Засега на това публично продължават да държат от ПП. Останалите мълчат и чакат заветния час. В същото време в публичното пространство вече си проби път една хипотеза, която може и да е само за опипване на почвата и тест на нагласите, а именно, че Бойко Борисов може да е следващият премиер през март. Мартенското време е по женски изменчиво и капризно, така че не са изключени изненади.

Така или иначе, сигурно е, че тогава Николай Денков трябва да подаде оставка ведно с министрите и парламентът да избере нов премиер и нови министри, защото това изисква Конституцията. Ротация няма как да стане само с едно събиране на багажа и опразване на премиерския кабинет. За имената на министрите предстоят вътрешносемейни битки и тежки преговори. От ГЕРБ, поне публично, бяха вдигнали мерника на няколко членове на кабинета, сред тях бяха здравният и спортният министър, а покрай разбирателството по бюджета, като че ли от компанията засега отпадна Асен Василев. От ПП-ДБ пък ще продължат да държат на позицията, че още в самото начало с ГЕРБ са се разбирали само за смяната на премиера. Където се пресекат интересите на двете страни, там ще започне министерският списък.

Ротацията би преминала толкова по-гладко, колкото по-конкретно всичко е твърдо договорено, а това става само през подписване на документ за общо управление. Без документ всеки може да се отмята от всичко. От самото начало от ГЕРБ държаха на споразумение, но от ПП-ДБ се дърпаха. После темата заглъхна и спорадично едните или другите партньори в некоалицията я повдигат, но така и към момента си остава като мъглявината Андромеда. Един такъв предбрачен договор дава основание и легитимност на претенции единият партньор да разтрогне брака, ако не е удовлетворено някое от условията му.

Успешното разпределение на местата в регулаторите също се явява гаранция за скрепяване на отношенията и безоблачна ротация, дори без споразумение. Остават за попълване местата в куп комисии и регулаторни органи, сред които НЗОК, антикорупционната комисия, КЗП, КС, инспекторатът към ВСС, прокурорският и съдебният съвет и още – КЕВР, където мандатът на шефа й изтече през лятото на 2020 и беше извънредно удължен до избор на нов. 

Бонус към мирно прехвърляне на властта и продължаване на съвместното управление биха добавили и конституционните поправки, ако преминат безпроблемно през ситото на Конституционния съд. Който пък вече е сезиран от президента, а да го направят, се заканиха и от опозицията.