Явор Божанков: В демократичната общност имаме проблем с демокрацията.
В демократичната общност имаме проблем. Тъкмо с демокрацията.
Чета публикация.
„Малко са свободните.“ „Свободата да гласуваш.“ „Те не са свободни хора – нямат свободата да гласуват по съвест.“
Нямаше как да не оставя коментар по този въпрос. Като човек, на когото същите хора поставиха ултиматум: „Ако Силви не мине заради твоя глас – приключваш.“
А след това ми поискаха оставката именно защото гласувах по съвест.
Та написах:
„Наистина не разбирам защо ми триеш коментарите – думата ми беше за свободата да гласуваме по съвест.“
И:
„На твое място не бих говорил за свободата да гласуваме по съвест.“
Но двата коментара бяха изтрити. А аз – блокиран. Толкова за свободата.
Цената на свободата да гласуваш по съвест е висока – два пъти я платих. Затова ще кажа две думи по темата. Дори три.
Проблемът на политическата система в България днес не е в силния Борисов и вездесъщия Пеевски. Проблемът е в нас. И решението – пак в нас.
Проблемът се нарича двойни стандарти.
Трудно можеш да атакуваш Борисов, че управлява с Пеевски, когато девет месеца си правил същото – с Борисов.
Миналата седмица възразихме срещу избора за КЗК. С железни аргументи против кандидата. Но ни припомниха, че по време на „сглобката“ същият човек е бил на висша ръководна длъжност.
Много неприятно.
“Ние имаме всички министри, те само един”.
Тези, които родиха „сглобката“, така и не поеха отговорност.
След управлението ни поднесох извинение за промените в конституцията в частта „домова книга“. Гласувал съм за това. Дължах го. Свободният човек е свободен и да се извини, когато е сгрешил.
„Пеевски е най-голямото зло“, казваме.
На другия ден излиза комуникация между него и лидерите ни. Абсолютно неприемлива. Така разбираме, че онова зло се разглежда в светлината на мандата : ако е наш – търпимо е. „Аз само да ти благодаря.“ Ако не управляваме обаче – се не търпи.
Отговорност за тази комуникация… няма смисъл да го казвам. Ясно е.
„НАП е бухалка“, твърдим. Същият НАП, със същото ръководство, беше ли бухалка само месеци преди да го кажем? Ние сме го назначили. Отново удряме на камък. Виновни – няма.
Ние – или някои от нас – прилагат едни стандарти към всички други. Но никога към себе си.
И това е голяма беда.
Доверието в нас ерозира. С реални електорални последствия.
Последствията се изразяват в този лош кабинет, който днес ни управлява. Той буквално би взривил държавата преди 10 години. А днес е търпим. Болезнено е да си признаем защо.
Когато BIRD публикуваха “неприятен” материал за нас, казахме, че изпълняват поръчка на Пеевски. Мафията ни атакува.
Прочее, Денков и за моето гласуване по съвест (което уж е толкова важно) каза същото – че изпълнявам поръчка. На Пеевски. След това отново цитираме BIRD. Все едно нищо не е станало.
И Конституционният съд – когато отхвърли референдума на „Възраждане“, е веднъж добър. Когато отхвърли наш текст – лош.
Когато се произнесе за манипулациите на изборите – пак добър.
В това има нещо дълбоко погрешно. Да не кажа – несериозно.
През 2025 се събудихме в нов свят.
И в този нов свят свободата – не само да гласуваш по съвест, а изобщо във всичките ѝ форми – е под риск. Борисов открито симпатизира на Орбан. Сходствата в манталитета са очевидни.
Проруските и профашистки сили в България се ползват с протекция от…членове на ЕНП. ГЕРБ пазят имунитетите на Възраждане.
Пеевски, като черна дупка, засмука цялото ДПС и вероятно половината ГЕРБ.
Излишно е да се убеждаваме, накъде отива всичко това.
Световните процеси ерозират базови ценности. Международен ред и човешки права.
За първи път рискът пред постигната относителна свобода в България е реален. И непосредствен.
В западните демокрации, когато загубиш 50% от подкрепата си, поемаш отговорност. За да дадеш шанс. На общността си – да продължи.
В тази национална и международна среда мисията на демократичната общност е да защитава свободата във всичките ѝ форми. Затова човек на първо място трябва да я разбира, свободата. Да я преживее. Да я прегърне с цялото си сърце.
822 comments