Нищо не научихме от враговете си, а това е ключово умение в изкуството на войната.

Оставки не се подават.

Имунитети не се хвърлят.

Не се потапят доброволно крайници в езеро с пирани.

В тази страна – отдавна не държава – принципни съображения и символични жестове на приличие не просто не работят, те са ефективна капитулация пред шайка разбойници.

Тук наистина не става дума за кадровата политика на ПП, която, като всичко в тази партия, е аматьорска и от кол и въже и това не е новина. Въпросът е, че ПП се *цаниха*, с изключителна, настойчива самоувереност, да поведат опозицията срещу мафията в България – да, осъзнато с подръчни материали. И първото, което трябваше да съобразят е, че тези номера ще им се погодят от задкулисието именно в този период преди идващите големи избори.

И трябваше да са курназ – да са готови да отразят всякакви опити за дискредитация с дисциплина, с войнствена твърдост и подготвен ответен залп.

Пеевски иска да взриви не просто София – цели да взриви самата идея, че някаква съпротива на неговата империя на тоталната корупция изобщо е възможна на национално ниво.

Не знам каква е тук стратегията на ПП или лично на Кирил Петков, не знам с кого е съгласувана, но знам, че на този етап да си тръгнеш от тепиха изобщо не гарантира, че няма да те догонят и да те пребият на изхода.