Да си поемем дълбоко дъх.

Всичко е ужасно, но може да стане значително по-ужасно.

И е за наше непосредствено добро да се съсредоточим и най-малкото да се опитаме да предотвратим най-зловещите рискове пред нас.

Иво Мирчев заяви, че за ничий кеф няма са се разваля коалицията на ППДБ и това е важно. Не просто е важно, то е жизненоважно за непосредственото оцеляване на България като поне частично свободна държава в Европейския съюз.

Да, ясно е, че се натрупаха много грешки и дълго можем да ги нищим, но като теглиш чертата това са хората, които са си сложили главата в торбата. Тези са.

Тук и сега без тях ще сме просто още по-уязвими.

От сега до 1ви януари ще има да видим чудо, защото Пеевски и присъдружните му конспиратори, които искат да взривят европейската траектория на България, имат пет месеца да довършат започнатия преврат.

Тази седмица, боя се, беше само началото и е много важно накрая опозицията да не е на пух и прах и извън Народното събрание, защото, пленят ли Народното събрание с конституционно мнозинство – бедна ни е фантазията. Над 35 години изстрадани демократични достижения може да шурне казанчето.

За да не стигнем до този крах, коалицията, струва ми се, би могла: да забрави за всякакви взаимни разочарования и да излезе обединена пред медиите; да бъде в парламента всеки ден в пълен състав, на бойна нога в непрекъснати опити да изтръгне дневния ред от лапите на Пеевски. Да се мобилизира за война – за денонощен “обстрел” по всяка личност с профил, мероприятия и като нищо предсрочни избори. Да отбранява София с всички средства. Да излезе бързо с ясен разказ за това какво се обърка и защо повече няма да се обърка. Да обясни ясно и достъпно какво ни очаква – всички българи – в близко бъдеще, и какво рискуваме да загубим, безвъзвратно, ако допуснем да бъдем уплашени, разединени, разколебани и отвратени.

Има какво да се направи.

Просто НЕЩО трябва да се направи, чевръсто, за оцеляването на опозицията, обществото и държавата.