Истината е, че последните поне две десетилетия българите живееха в блажено спокойствие, изключая нашите си местни проблемчета. Догонването на Запада е превърнато у нас в национален идеал и мечта. Така, както преди 100-120 години българите имаха национален идеал да освободят поробените Македония и Тракия. У нас все още масово хората нямат представа за тектоничните промени, които се случват в света. И до днес Западът и ЕС са еталон за качество, а проблемите, които ги тресат (енергийна криза, подмяна на населението и масова миграция, бум на престъпността, икономическа криза и стагнация на доходите, геополитическо противопоставяне с по-силни фактори и прочее) достигат до масовия наш сънародник като далечно ехо.

Масовият българин се вълнува преди всичко от това да си взима редовно заплатата, да ходи на почивка в Гърция и да пълни ресторантите по София, Пловдив или Черноморието (трите района, в които е концентрирано вероятно 2/3 от реалното население на България), споровете които другите имаме, са му чужди. Войната в Украйна? Далеч е. Да, масовият българин се дразни, когато държавата се грижи повече за украинските бежанци, отколкото за страдащите българи, вероятно е признателен на Русия за Освобождението (но в същото време самата идея България да е извън ЕС го плаши до смърт). Темата с миграцията, която е номер 1 проблем на Западния свят? Все още, ако човек не минава покрай „Лъвов мост“ и „Мария Луиза“ това също му изглежда далечно. Обикновено коментарът е: „Е, те мигрантите ще избягат в белите държави“. Джендърното безумие? Някакви чудатости, които се случват на Запад, но българина не го касаят….. Но идва време, когато всички западни проблеми ще станат и български. И ще станем наистина “европейци”, но не по начина, по който наивниците у нас си въобразяват.