Арно Бертран: Очевидно Белият дом е на път да постигне всеобхватно мирно споразумение с Русия, за което руският преговарящ Кирил Дмитриев казва, че представлява „много по-широка рамка [от просто споразумение за прекратяване на огъня], като по същество пита: ‘Как наистина да осигурим най-после трайна сигурност за Европа, а не само за Украйна.’“

С други думи — изглежда, че това е сделка, която преначертава цялата европейска архитектура за сигурност.

Проблемът обаче е, че европейците НЕ участват в преговорите и, когато са били попитани за това, от Белия дом са отговорили:

„Не ни интересуват особено европейците.“

Това вероятно ще бъде първият случай в цялата история, в който сигурността на Европа се решава изцяло от външни сили — като за пълномощник, без абсолютно никакъв глас за собствената си съдба (дори с откровено презрение към нейния принос).

Разрових се по темата за моя августовски текст „Не на масата: колониалният момент на Европа“ . Единствената донякъде сравнима аналогия, която открих, е падането на Константинопол през 1453 г. Но дори това е класически военен разгром, при който победителят диктува условията. Тогава не е имало друга външна сила, която да преговаря с османците за това как да си поделят византийските територии — било е поне ясно кой завладява кого.