Не бих се подигравал на английския на Рая Назарян.

Да говориш пред голяма аудитория е изпитание, на чужд език – още повече.

Познавам всякакви политици и бизнес-лидери, които плещят безсмислици, банализми, политкоректности, лукави полуистини, пропагандни клишета и милитаристки проповеди на безупречен английски. Няма нищо по-изтощително от международни форуми, в които се претака словесен баласт на Globish с разните му акценти и опростена граматика.

Слабото владеене на езика е просто некомпетентност, чийто разрушителен ефект е несъизмерим с пораженията, които нанася конформизма с харвардски акцент и оксфордски претенции.

Нека не превръщаме английския в абсолютен критерий за политическа пригодност.

Някой би рекъл, че английският е предусловие да бъдеш разбран на международната арена, което е безспорно. Но забелязвате ли, че международните фактори не залагат на англофоните от “градската десница”, а тъкмо на г-н Конграчулейшънс?

В духа на Уайлд да си кажем, че има много по-важни пороци от английския, за да получиш външна благословия като лидер.

P.S. В рамките на анекдота в коментари пускам документ, с който колосът ген.Де Гол, по онова време изгнаник в Обединеното кралство, забранява на своите офицери да използват английски думи при налични френски еквиваленти. Самият той говори английски само в краен случай и мъчи Чърчил да говори френски.

Не бих се подигравал на английския на Рая Назарян.

Да говориш пред голяма аудитория е изпитание, на чужд език – още повече.

Познавам всякакви политици и бизнес-лидери, които плещят безсмислици, банализми, политкоректности, лукави полуистини, пропагандни клишета и милитаристки проповеди на безупречен английски. Няма нищо по-изтощително от международни форуми, в които се претака словесен баласт на Globish с разните му акценти и опростена граматика.

Слабото владеене на езика е просто некомпетентност, чийто разрушителен ефект е несъизмерим с пораженията, които нанася конформизма с харвардски акцент и оксфордски претенции.

Нека не превръщаме английския в абсолютен критерий за политическа пригодност.

Някой би рекъл, че английският е предусловие да бъдеш разбран на международната арена, което е безспорно. Но забелязвате ли, че международните фактори не залагат на англофоните от “градската десница”, а тъкмо на г-н Конграчулейшънс?

В духа на Уайлд да си кажем, че има много по-важни пороци от английския, за да получиш външна благословия като лидер.

P.S. В рамките на анекдота в коментари пускам документ, с който колосът ген.Де Гол, по онова време изгнаник в Обединеното кралство, забранява на своите офицери да използват английски думи при налични френски еквиваленти. Самият той говори английски само в краен случай и мъчи Чърчил да говори френски.