Проблемът с поколенческите анализи е, че когато обобщиш на едро цяло едно поколение (всъщност самовъзхищението, че си от GenZ e дребнобуржоазна фиксация) започваш да имаш проблем с това кои да са говорителите на тази общност.

Медиите решават този проблем по пътя на най-малкото съпротивление – в една медия дебютира съвсем млада журналистка от “Офнюз”, в друга – дъщерята на Марин Бодаков, която съвсем случайно е сътрудничка на Козилата, в трета изкопават млад член на ПП-младежи, джуниъри или както и там да се наричат…

Точно тук се ражда самоопиянението на мита GenZ – те били мост между старото и новото, между всички поколения, единствено и само те можели да разговарят само с млади и стари.

И нека да отбележа – вярно е, аз съм динозавър, но в случая не изпадам в консервативен маразъм.

Поколенченските бунтове ги има откакто свят светува, проблемът е, че едно поколение има различни гласове. Медиите търсят единствено най-удобните, най-институционализираните, най-уредените, точно тези, които ги използват за партийни цели.

Убеден съм и съм виждал в джен зитата и съвсем друга енергия, която не търпи и не иска да говори като костюмар, който се е нагълтал с грантове. Точно този език обаче съвсем съзнателно е прогонен от медийната среда, за да може да се конструира различен облик на поколението. За тази цел от блатото на българската действителност вадят дори и Мими Шишкова като глас на младите. А Мими е постмодерен феномен – медийна вуду-кукла на политическото статукво на десницата. Жена, която приближава 40-те, но се прави на 18 годишна. Тя е символът на подмяната. Подмяната на образите, на езика, на политическия смисъл, даже и на гнева.

Вървете и се бунтувайте, млади хора.

Старият птеродактил ви го казва, ама не оставяйте медийните ерзаци да ви вземат думата Или да я дадат на най-карикатурните образи.