Годината за боледуващата втора поредна година европейска енергоемка индустрия може да се определи с една дума “разочарование”. Секторът таеше огромни надежди до последно, че ще получи някакво решение от Европейската комисия, което да ги измъкне в борбата с нискокачествената китайска продукция. А срещу това получиха някакъв план, който така и не бе припознат от едни, за други мерките не решавали проблемите, а трети се втурнаха вабанк с закани да напуснат Европа и да търсят пристан някъде в трети страни. Но всичко по реда си.

Green Deal

• Мальовица преминава към 100% зелена енергия
• ЕС договори намаляване на парниковите емисии с 90% до 2040 г.
• Мерц засилва натиска ЕС да преосмисли забраната за нови автомобили с ДВГ от 2035 г.

В началото на годината вторият екип на Комисията “Фон дер Лайен” най-сетне запретна ръкави и показа наяве нещо като план за подкрепа на предприятията за стомана и алуминий. Решението се чакаше с огромен интерес, защото то бе в основата на програмната концепция на германката през настоящия петгодишен мандат. Залогът е наистина голям и надеждите за извеждане на индустрията на нови върхове пред САЩ и Китай са подхранени и от огромния бюджет от 100 милиарда евро.

“Пактът за чиста индустрия” има за цел да помогне на традиционните индустрии да намалят въглеродните емисии и да стимулира нововъзникващия сектор на чистите технологии в ЕС. Парите ще дойдат по няколко линии – частен капитал, преразпределение на водещата програма InvestEU, от съществуващия Иновационен фонд и от пазара на въглеродни емисии. Очакванията са, че след десетилетие бюджетът ще набъбне четворно, с което да се осигури стабилност на родната европейска продукция на световния пазар.

В огромния документ са заложени и редица мерки, които на този етап се смятат за неизпълними от страна на индустрията. Сред тях са предложение за намаляване на таксите за пренос на ток и насърчаване на потребителите, които се стремят да ограничат количеството ползвана енергия. Ще бъдат преразгледани възможностите за защита на мрежите за пренос на енергия, като се отчитат заплахите от кибератаки, саботажи и устойчивостта на доставките. Мерките на ЕК се очаква да спестят на бизнеса 45 милиарда евро през 2025 г., като постепенно тази сума ще нарасне до 130 млрд. евро през 2030 г. и 260 млрд. евро през 2040 година. Планът е на лице, конфетите са изстреляни, емоциите също.

Виж ощеСветът забавя зеления си преход: САЩ и Китай спъват ръста на възобновяемата енергия

Бизнесът обаче не мисли така. За тях Пактът е неясен, без конкретни срокове, без яснота кога ще влезе в сила. За ужас на Фон дер Лайен и ресорните еврокомисари Тереза Рибера (конкуренция), Вопке Хукстра (климат) и Стефан Сежурне (промишленост) още в мига на представянето заваляха възражения и притеснения. От гигантите ArcelorMittal, TotalEnergies и Ineos през семейни бизнеси като базираната в Белгия Huntsman. Заявяват в прав текст “вместо да можем да инвестираме в бъдещето, това е борба за оцеляване, концепцията за декарбонизация чрез индустриализация е идиотска; наистина ли Европа е способна да преосмисли собствения си модел от нулата?”.

Редица сектори и химически предприятия обаче нямат време за чакане и сладки приказки в тромавата европейска бюрокрация. Началото на обратното броене е безвъзвратно поставено от гиганта Shell, която обяви, че започва цялостна реорганизация и закриване на мощности по целия свят. Първо в Нидерландия, а сетне идните години и на други места. За енергийния гигант забавения Пакт в допълнение с чисто национални проблеми в ниската земя като нестабилен бизнес климат, липса на постоянно правителство, не реформирана енергийна мрежа и задушаваща бюрокрация са наклонили везните да хлопнат кепенците.

Показателен е и апелът на изследователския институт TNO, който в свой доклад за състоянието на нидерландската икономика може в пълна степен да се отнесе и до тази на целия блок: “Нужни са спешни мерки, иначе в противен случай бездействието ще струва прескъпо”, предупреждават анализаторите и посочват, че само в Нидерландия, ако Брюксел и националните власти не се размърдат, енергоемката индустрия на страната годишно ще губи по 40 милиарда евро. Говорим за петата по сила икономика, на чиято територия се намира една от портите на Стария континент -пристанището в Ротердам. За неговите мениджъри планът на Брюксел и шумно афиширания Пакт за индустрията с всеки изминал ден прави бизнеса на неговите клиенти все по-труден. Сигнали за напускащи компании от там се появиха. В апел на отчаяние, че нищо не се прави, а само популистки се говори, дойдоха и от другия ключов порт в Антверпен. “Европа трябва да поеме по-силен ангажимент за стабилни икономически политики, за да укрепи нашата промишленост и да затвърди стратегическата си позиция. Не бавете Пакта за Чиста промишленост”, гласеше призивът.

Виж още“Компас за конкурентоспособност” – новият проект на ЕК за политиката за чиста и модерна промишленост

Сигнали дойдоха, че нещо трябва да се направи, ама бързо, и от другата съседка Германия през “гласа” на Асоциацията на химическата индустрия (VCI). В допълнение техни колеги от други сектори разшириха списъка с препоръки и добавиха към буксуващите мерки на Брюксел още една – премахване на тесните места по енергийната система. Ако разгледаме детайлно и други препоръки на енергоемката индустрия в района на Бенелюкс, този списък с препоръки може спокойно да го наречем манифест на отчаянието.

И когато всички си мислеха, че този вой ще даде резултат – ЕК отговори с нов план за намаляване цените на индустриалния ток, също толкова отвлечен и мъгляв, колкото и целият Пакт за индустрията. В края на октомври, отпочинал след лятна отпуска и с нови сили и енергиен патос, ресорният комисар Дан Йоргенсен нахвърля набързо по време на пресконференция как ще се “лекува” индустрията в комбинация с мерките в индустриалния Пакт, не че той така и не бе припознат от “пациентите” в стоманената гилдия. Но това са подробности.

Едната от препоръките е държавите членки да използват пълноценно подобрената рамка за държавна помощ (CISAF). Друга вижда възможност в използването на кохезионните фондове на ЕС за инвестиции в национални мрежи и капацитет за съхранение. Или път възможностите на Европейската инвестиционна банка и националните насърчителни банки и техните механизми за намаляване на риска, по-специално споразуменията за закупуване на електроенергия. Като пример се посочва съвместна програма на Комисията и ЕИБ на стойност 500 милиона евро в подкрепа на приемането на повече корпоративни споразумения за закупуване на електроенергия. Засега толкова. Повече конкретика щяло да има до края на годината, обещават от Брюксел. Кой разбрал-разбрал.

Сред прозренията в тази година и в частност на Йоргенсен, е че издаването на разрешителни е все още твърде бавно и възпрепятства развитието на възобновяеми енергийни източници, съхранение и мрежи.

Проблемът с мрежите и липсата на капацитет е също сред проблемите, които най-често се поставяха от страна на индустрията. За болката на стотици нидерландски компании, които са принудени да чакат с години, за да бъдат разширени бизнесите им, сме разказвали многократно в 3Е News. Изглежда, че след повече от 2 години биене на камбаната за проблема, ЕС най-сетне обяви, че се заема с кардинален ремонт на регламентите за премахване на тесните места по енергийната система. Ще бъде разработен централен план, който да посочва къде са нужни инвестиции и да определя проекти за запълване на тези празноти. Целта е държавите членки да бъдат стимулирани към по-добра координация на енергийната инфраструктура през граници и сектори.

По тази линия обаче е просто задължително да отдадем заслуженото и на нашия евродепутат Цветелина Пенкова, която няма форум в Европа, на който да не е обърнала внимание за огромния проблем на общоевропейско ниво. “Нужна е единна, свързана и стабилна електропреносна мрежа. Не можем да чакаме нови кризи или спирания на тока, за да действаме. Трябва ни по-добра свързаност и сътрудничество – не 27 отделни и затворени национални системи, а една обща европейска енергийна мрежа”, думи на българската в интервю за 3Е News от Брюксел. Думи, които все по-често влизат за наше щастие в репертоара на ресорния отговорен комисар Дан Йоргенсен.

Всеки ден на забавяне е фатален за Европа, са казвали нееднократно и от водещата ресорна организация Eurelectric, които слагат още една щипка сол в раната с доклад, че инвестициите в разпределителната мрежа трябва да се увеличат от средно 33 млрд. до 67 млрд. евро годишно от 2025 до 2050 г. Електричеството тогава ще представлява 60% от крайното потребление на енергия в сравнение с 23% днес, възобновяемият капацитет ще се увеличи 6 пъти от 2020 г., като 70% от възобновяемото производство и съхранение ще се свързват на ниво разпределение. Липсата на инвестиране би застрашила 74% от бъдещите връзки в ключови технологии за декарбонизация като електрически превозни средства (EV), термопомпи и възобновяеми източници. Инвестициите ще ускорят електрификацията и ще помогнат на ЕС да спести 309 милиарда евро всяка година от внос на изкопаеми горива от 2040 до 2050 г.

Видно е, че Пактът на чиста енергия буксува, индустрията иска модернизирана мрежа, за да стане климатично неутрална. Това може да стане само с бързи и решителни крачки, а не с популистки, напудрени пресконференции с абстрактни препоръки. Докато Пактът и обещаните милиарди евро в него не стигнат по предназначение до крайния бенефициент, много още ще си говорим, че половината от разпределителните мрежи в Европа си плачат за ремонт и са а изправени пред нови и сериозни предизвикателства.

Изминаващата година не бива да затворим и без да дадем заслуженото на България в контекста на цялостната визия за развитието на бъдещата стратегия за електрификация. По време на Европейски съвети нашето енергийно министерство показа, че разполага с експертиза, мотивировка и сериозни основания да тропне на европейската маса.

България счита за необходимо изготвяне на предвидима и балансирана рамка, за да осигурят стимули за инвестиции в чисти технологии и едновременно с това възможности за гъвкаво потребление на енергия, става ясно по време на изказване през октомври на българския заместник-министър Красимир Ненов като представител на все още действащото като редовно правителство.

Като друга препоръка се изтъква да се идентифицират онези сектори, които са с най-голям дял за бърза електрификация. Процесът трябва да се извършва ръка за ръка с индустрията. Така ще се гарантира, че политиките и мерките на европейско и национално ниво ще бъдат към реални потребности при запазване конкурентоспособността на производителите.

В българската позиция се подчертава, че трябва да има ключова роля тристранния диалог държава-бизнес – дружества. В тази връзка, по думите на Ненов, ЕК трябва да предвиди механизми за подкрепа, които да стимулират диалога между правителствата и индустрията и енергийните дружества, както и инструменти за целеви финансови стимули.