НЕВИЖДАНА РАДОСТ, ЧЕ СМЕ В КЛУБА НА ПРОПАДНАЛИТЕ ДЛЪЖНИЦИ!

Лицето Асен Василев – същият, който “изпра” Пеевски и Борисов, коалирайки се с тях не толкова отдавна, заявил, че за първи път от Второто царство насам печатаме валута, която се приема и извън страната. Това, разбира се, не е вярно, но по-важното, къде точно извън страната се приема тази валута? Да, с евро може да дадеш подаяние на някой от хилядите клошари по улиците на Берлин. Или да си платиш “такса живот” на някой мигрант от меркеловите “ядрени физици”, който идва към теб с нож във Франкфурт. Разбира се, можеш с тази валута да дариш пари на някое салафитско, терористично медресе в брюкселския Моленбек. Или да си платиш сметката на гръцкия сервитьор на Халкидики, който преди 2008 е бил собственик на успешен бизнес, а сега благодарение на ЕЦБ, ЕК и еврото, носи табли с калмари и ципуро на българските отпускари.

С евро обаче, не можеш да си купиш нищо на Шендзенския технологичен панаир, където се излагат най-добрите световни постижения в ИИ, роботиката, електрониката и т.н. Не можеш да си вземеш дори автобусно билетче до космодрума на Илън Мъск в Бока Чика, Тексас. Бога ми, с евро нашите кифли не могат дори да си напазаруват нещо по бутиците в Обединените арабски емирства. Ще трябва да обръщат в емиратски дирхами. Защо тези примери? Защото преди всичко по телевизиите ни говорят как се интегрираме във “великото европейско семейство” и вече сме част от “клуба на богатите”. А истината е, че се интегрираме в една все по-тоталитарна полу-федерация, която се опитва да унищожи европейските национални държави, и която за две десетилетия съсипа наследството на пет века европейски постижения, развитие и световна доминация. Цифрите не лъжат – 1980 г. ядрото на Европейския съюз е 30 % от световния БВП. ДНес, макар и много по-голям като територия и население, ЕС е 14-15 % от световната икономика.

Клубът на богатите всъщност, както са казвали редица чужди и наши икономически експерти, е клубът на задлъжнелите. Икономики, които живеят на кредит. Понци схема, в рамките на която всички солидарно трябва да плащаме масрафа на свръхзадлъжнели държави като Франция, Белгия, Гърция, Португалия и др. Но най-лошото, инструмент за контрол в ръцете на една корумпирана номенклатура в Брюксел, за която никой европейски гражданин не е гласувал. Номенклатура, която иска:

– да има нещо като данък за Украйна от всяка страна-членка;

– 90 млрд. заем на наш гръб за киевския режим;

– 800 млрд. евро за превъоръжаване на Европа (което надали ще я направи и по-боеспособна);

– да съсипе европейския бизнес и индустрия със зелените си политики, абсолютно непазарните си квоти, мерки, регулации и т.н.;

– иска да наказва страните-членки, които не приемат мигранти и терористи (напр. Унгария вече е наказвана заради това);

Ако се чудите защо голяма и силна Италия, въпреки че има патриотично-консервативно правителство, не може да си позволи да провежда същите независими и животоспасителни политики като малка Унгария, до голяма степен отговорът е именно в така лелеяното от ГЕРБ, ППДБ, БСП, ИТН, ДПС и т.н., евро. Та така, тази публикация е един гневен и тъжен реквием за българското левче, създадено 1880 година. От което се отказахме, за да станем част от клуба на задлъжнелите джендъри. Хубавото е, че нищо никога не е финално. Както вече става ясно от реториката и стратегическите документи на истинския началник в Европа – САЩ, ЕС постепенно ще бъде смазан и разбит. Докато урсулите и желязковците изливат всичко в бездънната украинска яма, Тръмп ще подкопава клуба на задлъжнелите и ще подкрепя патриотичните движения. Крахът на този пропаднал и вреден блок ще е по-тежък от краха на СССР и Варшавския договор. Да се надяваме само, че няма да е кървав и унищожителен като краха на Третия Райх и Хитлеровата “Обединена Европа”….