ЗАЩО НА 9 МАЙ 2026 ПРЕЗИДЕНТ И ПРЕМИЕР МЪЛЧАТ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ АНТИФАШИСТИ?

УДОБНАТА ПАМЕТ: ЗАЩО НА 9 МАЙ 2026 ПРЕЗИДЕНТ И ПРЕМИЕР МЪЛЧАТ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ АНТИФАШИСТИ?

Паметта също има своя политика. И понякога най-красноречивото не е това, което се казва, а това, което се премълчава.

Когато на 9 май президентът Илияна Йотова и министър-председателят Румен Радев поднасят цветя пред Паметника на Незнайния воин „в памет на загиналите български войници в борбата с нацизма“, това е безспорно необходим жест.

Но той е половинчат, когато от официалния разказ отсъстват онези, които преди 9 септември 1944 година водят реална съпротива срещу профашисткия режим в България – партизани, ятаци, ремсисти, участници в бойни групи, нелегални антифашисти.

Историята не започва с Отечествената война през септември 1944 г. Българският антифашизъм има своите стотици убити и разстреляни без съд и присъда. Хиляди хора плащат с живота си, защото се противопоставят с оръжие на съюза с Третия райх и на режима на Борис III.

Да се говори само за войниците след септември 1944 г., които полагат костите си по бойните полета на Сърбия, Хърватия, Словения и Унгария, а да се мълчи за въоръжената антифашистка съпротивата преди това, означава историческата картина да бъде съзнателно орязана.

Това мълчание не е случайно. Политическият елит се страхува да произнесе думите „антифашистка съпротива“, защото ще бъде обвинен в комунистическа носталгия и русофилия.

От страх да не бъдат заклеймени от българската десница, разбирай ПП-ДБ и ГЕРБ, управляващите предпочитат безопасната, стерилизирана памет – такава, в която има героизъм, но няма идеология, има войници, но няма партизани.

Истината е друга – европейската памет за Втората световна война е изградена именно върху признанието и почитта към антифашистката съпротива. Във Франция, Италия, Белгия, Чехия, Словакия, бивша Югославия и Гърция партизаните са част от националната историческа легитимност.

Само в България антифашистът е превърнат в неудобна фигура, която е заличена от официалния език.

Това не е помирение с историята, а редактирането й според политическата конюнктура.

И колкото повече държавата се страхува да назове антифашистите, толкова е по-ясно, че битката за паметта още не е приключила

Велизар Енчев