Сутринта докато валеше снега гледам едни мургави юнаци с лопати и метли метяха снега пред общината.
Минавам покрай тях и им викам:
“ Ей навремето Бойко викаше снега във въздуха да го ловите”
Те се смеят, а единия вика :
“ Шефе колко и да го метем то пак си трупа, залудо работа е тая.”
А тоя дето държеше лопатата изведнъж я хвърли настрана с думите :” Аре утре, може да го стопи”.
Събраха инвентара и тръгнаха на някъде.
А аз се сетих за един виц от миналото:
“ Млад поет през комунизма написал стихотворение и го занесъл за одобрение. Чете редактора: “Аз почуках, тя отвори и така започна любовта…” и коментира:

• Така,много добре, за един млад поет като вас. Засегнали сте любовната тематика, но не сте засегнали трудова тематика.
  И върнал поета. Идва поета след известно време пак.
  “Аз почуках, тя отвари и така започна любовта. Под прозореца двама работници копаеха канал.”
  Служителят отново с неголямо одобрение прочел стихотворението и казал:
• Добре, момче, засегнал си любовна тематика, трудова тематика, но я няма партийната тематика.
  И върнал поета отново. Връща се поета след време с преработеното стихотворение и чете:
• “Аз почуках, тя отвори и така започна любовта. Под прозореца двама работници с червени потници копаеха канал.”
• Добре! – казал служителят – Засегнал си любовна тематика, трудова тематика, партийна тематика, но го няма най-важното: Вярата в утрешния ден.
  И отново го върнал. След време поета идва отново и представя стихотворението си:
• “Аз почуках, тя отвори и така започна любовта. Под прозореца двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време Киро хвърли лопатата и каза:
• Еб*л съм му майката, и утре е ден!”

Адв.Абаджиев