По инициатива на министъра на спорта се провеждат разговори с министъра на образованието за връщането на сутрешната физзарядка в българските училища.

БРАВО! БРАВО! БРАВО!

Ей, все пак ще се сетите, че някои от практиките в българското образование по времето на соца неслучайно са давали резултати.

На министъра на образованието бих предложила да изрови от архивите на МОН старите учебни програми и разпределения и спешно да върне:

часовете по краснопис в началния курс;

часовете за затвърждаване на знанията във всички класове;

системното упражняване на вече преподавания материал, вместо всеки учебен час да започва с нов урок.

Добре би било също така да се премахне и масовото тестово изпитване на знания, защото в момента то все повече прилича на игра на тото – отбелязваш едно от няколко възможни квадратчета и се надяваш да си уцелил верния отговор.

Образованието не се гради върху налучкване.

То се гради върху знания, разбиране, упражнения, дисциплина и постоянство.

Може би е време някой най-накрая да си спомни защо поколения наред българското образование беше сред най-добрите в Европа и света.

Драги хейтъри,

Обръщам се специално към вас.

Преди да напишете поредната глупост, направете една елементарна справка какво е казала Маргарет Тачър след посещението си в английските гимназии в София и Варна и в Професионалната гимназия по химия в Стара Загора.

В свое интервю Желязната лейди подчертава, че една от най-силните страни на българското образование е тясната връзка между обучението и практиката. Именно това е впечатлението ѝ от професионалното училище по химия и връзката му с местния химически комбинат.

Ще ви помогна и с още една мисъл, която често се цитира:

„Българите имат една религия – учението, и една църква – училището.“

Независимо от произхода на този цитат, смисълът му е напълно ясен.

Българското образование е било уважавано тогава, когато е изграждало знания, дисциплина, трудови навици и връзка между теорията и практиката.

Ако днес искаме отново да имаме силно образование, няма нищо срамно да върнем работещите модели от собственото си минало, вместо непрекъснато да правим експерименти с децата и да допускаме НПО с външно финансиране да участват във формирането на образователните политики и съдържанието на обучението.

Българското училище трябва да възпитава и образова според българските национални интереси, а не да бъде поле за прокарване на външни политики и идеологически експерименти.ю

Лилия Божкова