Чудесен ироничен текст от Петьо Цеков в “Сега”: Най-важното е преди избори да се правиш, че няма избори. Кажи нещо за жегата, Дунав е пресъхнал, пожари тръгнаха, фентанил намериха, менте олио бъркат, ми к`во ще правим с бюджета, катастрофа пак станала… я – щъркелите отлитат на юг. Ако не стигат вътрешните теми за разсейване, може да погледнеш към Ормузкия проток, тигъра в Казахстан – светът е голям. Ако съвсем нищо не ти идва на акъл – кажи, че си европеец, Путин е гад, ситуацията в Сеута не е нормална… Разсейването е жизнено важно – колкото повече се разсейваш, толкова повече намаляваш шансовете си за изборите, без да ти личи. Има кандидат, който обикаля страната – голяма работа, той не мисли очевидно за олиото, щъркелите и Сеута – защото е безотговорник някакъв.

Накрая ще кажеш: “Много добре играхме, но времето не ни стигна…”

2. Като стане съвсем предизборно, може да кажеш, че преговаряш. Искаш обединение на дясното пространство. На цялото дясно. Или на лявото пространство. Или на патриотичното. Няма значение кое пространство искаш да видиш обединено, важно е да искаш единство, творчество и красота. ГЕРБ иска обща кандидатура с ДБ и ПП, ДБ иска обща кандидатура с ПП, ПП иска обща кандидатура с Андрей Гюров. А Гюров иска обща работа с Георги Кандев, който нещо иска, но не му се разбира какво. Това е прекрасна постановка. Така може да се тупка топката до 25 септември минимум, което е просто идеално. Ми, после трябва време за фотосесии, регистрация на инициативни комитети и уеднаквяване на посланията.

3. Разбира се, когато работата опре до кокала, всяка партия/коалиция трябва да издигне кандидат. Тук е тънкият момент – той не трябва да е “наш”. В никакъв случай не трябва да е от елита на Партията. Не трябва да е един от тези 10 човека. Той трябва да е “независим”, надпартиен, да е “гражданска квота”, да е “национална фигура“. Ако е наш – ще плачем, както ГЕРБ плакаха след Цецка Цачева. Ако е независим – кучето го яли – както десните жертваха Неделчо Беронов, Лозан Панов… Търсим академик, технократ или конформист, който не дразни вътрешните фракции, но и не вдъхновява никого. Издигнете го в събота привечер, ако може на гърба на мач на “Левски” – няма нужда да биете тъпана, че имате кандидат.

Това трябва да е “скромно, обрано и ненатрапчиво да дадем подкрепата си, с която да не навредим” – точно, както вика Летящата Козила. Ако партията застане нескромно – ще бере големи ядове. Ако обаче скромничи – цялата черна боя ще си остане за независимия. Т.е., тъй и тъй си тръгнал да падаш, падай скромно, обрано, така няма да се удари Партията, а оня, независимият.

4. Една лоша новина, няма как – ще има балотаж. Не защото вашият кандидат е силен, а защото Конституцията изисква 50 на сто избирателна активност на първия тур. Такава може и да няма. Та, ще има балотаж, което означава, че мъката ще продължи още една седмица. Това е положението. Не, че трябва нещо специално да се прави в тая седмица, може спокойно да си вземете отпуск.

Явор Дачков