Защо дронът, нападнал България, не е руски или ирански, а е поредната провокация?

Ще преведа две статии от предишните дни, и ще добавям коментарите си към тях. Да поразсъждаваме заедно:

Геополитика: “Енергийни и транспортни коридори: Анкара и Багдад засилват сътрудничеството

Иракският премиер посети Турция

(* Вече публикувах статията за американските суперинвестиции в Иракската нефт, и за странните маневри на британските БиПи и Шел в Азербайджан и на Кипър. Прочетете ги. Всичко се връзва в един чудесен общ пъзел.)

Новоназначеният иракски премиер Али ал-Зайди продължи обиколката си в съседните страни. След Съединените щати ( парите) и Иран( сигурността), на 28 юли той посети Турция(посредникът за Европа). По време на разговорите с президента Реджеп Тайип Ердоган бяха обсъдени въпроси, свързани със сигурността, енергийното сътрудничество и проекта за икономически, транспортен и логистичен коридор „Пътят на развитието“.

Разговорите между представителната делегация, в която участваха министърът на външните работи Фуад Хюсеин, министърът на финансите Фалех ал-Сари и министърът на петрола Басим Мохамед Худайр, продължиха приблизително три часа. От турска страна участваха още министърът на външните работи Хакан Фидан(*е как без него – момчето на МИ6, координатир по европейските въпроси), министърът на енергетиката Алпарслан Байрактар ( зетят на Ердоган, дясната му ръка) и министърът на разузнаването Ибрахим Калин( отявлен турски националист, османист). Четири дни по-рано турският министър на транспорта и инфраструктурата Абдулкадир Уралоглу пътува до Багдад, за да се срещне с местния си колега Уахаб Салман Мохамед ал-Хасани.

След разговорите президентът Ердоган обяви значително разширяване на енергийното сътрудничество с южния си съсед. Постигнатите споразумения включваха участието на Турция в проекти на BP в северната част на Ирак, както и предложението на Багдад да доставя на Турция до 1 милион барела петрол на ден.

На съвместната пресконференция след разговорите Ердоган обяви, че турската държавна петролна и газова компания TPAO е придобила 15-процентен дял в проекта на BP за разработване на находищата в богатия на петрол регион близо до Киркук: „Подписаното днес споразумение бележи историческа стъпка в нашето енергийно партньорство.“ Според информация на уебсайта на британската петролна и газова компания, консорциум, воден от BP, разработва редица големи находища в Северен Ирак, чийто първоначален ресурсен потенциал се оценява на приблизително 3 милиарда барела петролен еквивалент.

Според турския министър на енергетиката А. Байрактар, въпросната сделка позволява на TPAO, заедно с BP и други партньори, да започнат да разработват тези резерви. Важно е да се отбележи, че споразумението по същество е продължение на рамковия документ за сътрудничество, подписан от TPAO и BP през февруари, който определи региона на Киркук като приоритет за съвместни проекти за нефт и газ.

Що се отнася до увеличаването на износа на петрол, тръбопроводът Киркук-Джейхан в момента изпомпва приблизително 170 000-200 000 барела на ден. Постигането на предложеното увеличение на обема на доставките до 1 милион барела на ден ще изисква по-широко рамково споразумение за бъдещето на енергийния коридор между двете страни, който Анкара се стреми да развие отвъд традиционния си износ на суров петрол.

Двустранното споразумение за тръбопровода, последно удължено през 2010 г., изтече на 27 юли, след като Анкара отказа да го поднови при първоначалните условия. Страните подписаха временно 12-месечно споразумение, за да избегнат прекъсвания на доставките, докато преговорите за постоянно споразумение продължаваха. (* 2011г. ние много добре помним, как тази многострадална територия и съседна Сирия бяха изнасилени от британската ислямска секта ИДИЛ, и как безкраен поток цистерни със заграбената нафта се изнасяше през и от Турция. Кадрите са в нета…)

Постигането на постоянно споразумение се усложни от продължителния арбитражен спор, произтичащ от решението на Анкара да внася суров петрол от регионалното правителство на Кюрдистан ( *даа, успяхте и това да му причините – разпарчетосване на държавата), заобикаляйки Багдад, между 2014 и 2018 г. Арбитражните производства се проточиха с години и не беше случайно, че през 2023 г. Турция беше осъдена да плати на Багдад приблизително 1,5 милиарда долара, признавайки, че Анкара е нарушила няколко разпоредби от споразумението за тръбопровода. Съответно, експертите казват, че Турция иска да поднови споразумението, за да избегне подобни проблеми в бъдеще. Тя също така се стреми да анулира ))) иска за обезщетение.

Доскоро Багдад оставаше непоколебим, отказвайки да се поддаде на искането на Турция за отмяна на арбитражното решение в Париж. Агресията на „коалицията Епщайн“ срещу Иран обаче добави особена спешност към търсенето на алтернативни маршрути за износ от страна на иракските власти. Нестабилността в Ормузкия проток значително увеличи рисковете, свързани с високата зависимост на страната от морския транспорт през Персийския залив. Необходимостта от диверсификация на маршрутите за доставки в дългосрочен план диктува по-активно обсъждане на алтернативните маршрути.

В реалностите на региона, а и на света като цяло, енергийното сътрудничество е неразделно от въпросите на сигурността, които бяха разгледани и по време на посещението на ал-Зайди в Анкара. Кюрдската работническа партия (ПКК), забранена в Турция и базирала се в планинските дефилета Кандил, води въоръжена борба от средата на 80-те години на миналия век за създаване на кюрдска държава в югоизточна Турция. Миналата година лидерите на ПКК обявиха намерението си да сложат оръжие и да се разпуснат като част от мирния процес, предложен от Анкара. „Ще премахнем трайно този въпрос, който струва скъпо и на двете страни“, обеща Ердоган, който отделя значително внимание на „кюрдския въпрос“, който е от значение не само за Турция, но и за другите страни с голямо кюрдско население. Като част от мирния процес турските власти разработват законодателни мерки, насочени към улесняване на разоръжаването на ПКК и окончателното изтегляне на нейните бойци от базите, разположени в Северен Ирак.

Според експертите, процесът на разоръжаване на ПКК и бъдещето на военното присъствие на Турция в Северен Ирак ще останат ключови въпроси в отношенията между Анкара и Багдад, които все още не са определили кой ще запълни вакуума в сигурността в планините Кандил и другите планински и градски райони, кои власти ще приемат предадените оръжия и как ще бъде организирано преследването на онези, които отказват да сложат оръжие.

Междувременно турските военни постове остават в Северен Ирак като част от кампанията срещу ПКК, дългогодишен източник на напрежение в отношенията с Багдад. Иракските власти многократно са наричали военното присъствие на Турция на иракска земя нарушение на суверенитета на страната, предполагайки, че мирният процес с Турция би могъл да ускори изтеглянето на турските войски от Ирак и усилията за подобряване на сътрудничеството в областта на сигурността.

Двамата лидери също така потвърдиха ангажимента си за разработване и подкрепа на проекта „Пътят на развитието“ – планиран търговски коридор, предназначен да свърже брега на Персийския залив на Ирак с Европа през Турция. „Пътят на развитието ще свърже Изтока и Запада през нашите страни“, каза ал-Заиди на пресконференция във вторник, добавяйки, че проектът ще укрепи двустранните връзки и ще разшири икономическия потенциал на двете страни. Идеята беше официално представена в Багдад през 2023 г., а на следващата година Турция, Катар и ОАЕ се присъединиха към предварителното споразумение за сътрудничество. Прекъсванията в корабоплаването в Ормузкия проток днес обаче увеличиха привлекателността на този сухопътен маршрут като алтернатива на уязвимите морски пътища на Персийския залив. Белият дом също не изрази търговски интерес към проекта. Например, посланикът на САЩ в Турция Том Барак, който е и специален представител на президента Тръмп за Сирия и Ирак, похвали усилията на ал-Зайди за напредък в плана за развитие на регионалните транспортни връзки, включващи Турция, Сирия и други страни. Според Барак, прилагането на този план, чрез пренасочване на търговските потоци от морските пътища към сухопътните логистични мрежи, може да доведе до „избледняване на заден план“ на Ормузкия проток в рамките на две години. Турското външно министерство съобщи (без да предоставя допълнителни подробности), че Барак е провел разговори с Фидан ( инструкциите са задължителни) на 27 юли преди посещението на Зайди.

Актуалността на проекта се демонстрира и от продължаващия интерес на ОАЕ, въпреки някои слухове и спекулации. Емирствата остават надежден партньор в проекта „Път на развитието“ на стойност 17 милиарда долара, подписаха меморандум за разбирателство с Турция, Ирак и Катар за свързване на страните от Персийския залив с Европа.

Новият транспортен коридор е планиран да бъде завършен до 2038 г., но регионалната динамика може да доведе до корекции в тези планове.”

ПС: * Значи, Турция + САЩ + Британия, заобикаляйки северно Ормуз ще си въртят търговийка с ЕС, а Израел и Азербайджан и Украина да седят и да гледат, така ли? Е това няма да го бъде… Следващата статия дава още прясна информация по тази тема.