За някои деца водата е истинско приключение. За други обаче първото докосване до нея може да бъде свързано с плач, напрежение и страх. Това е напълно нормално. Детето не се нуждае от убеждаване, че „няма от какво да се страхува“, а от време, спокойствие и усещане за сигурност.

Важно е да помним, че страхът от водата не се преодолява със сила. Ако детето бъде насила потапяно, пръскано или задържано във водата, страхът може да стане още по-силен.

1. Започнете постепенно

Не е необходимо детето веднага да влиза във вода до кръста.

Първите стъпки могат да бъдат съвсем малки – да играе до водата, да докосва водата с ръце, да пуска играчки във водата или да мокри краката си.

Когато детето свикне с едно ниво, преминете към следващото.

Целта не е детето да спре да се страхува за един ден, а постепенно да разбере, че водата е безопасно място.

2. Никога не го насилвайте

Изрази като „Няма нищо страшно!“ или „Стига си плакал!“ обикновено не помагат.

За възрастния водата може да изглежда напълно безопасна, но детето преживява ситуацията по различен начин.

Вместо да омаловажавате страха му, можете да кажете:

„Виждам, че те е страх. Аз съм до теб. Ще го направим бавно.“

Това дава на детето усещането, че е чуто и защитено.

3. Превърнете водата в игра

Играта е един от най-добрите начини детето да свикне с водата.

Може да използвате:

• чашки и малки съдове;
• гумени играчки;
• лейки;
• топки;
• водни играчки;
• игра с преливане на вода.

Когато вниманието е насочено към играта, детето постепенно започва да възприема водата като нещо приятно, а не като заплаха.

4. Нека детето контролира темпото

Ако детето иска да стои само до коленете във водата – това е напълно достатъчно за момента.

Ако не иска да мокри лицето си – не го карайте.

Ако иска да излезе – извадете го.

Така то разбира, че има възможност да спре, когато се почувства несигурно. Именно това усещане за контрол често помага страхът постепенно да намалее.

5. Бъдете близо до него

Особено при малките деца присъствието на родителя има огромно значение.

Дръжте детето близо до себе си, говорете спокойно и не правете резки движения.

Вашето собствено поведение също е важно. Ако родителят изглежда напрегнат, детето лесно може да усети това.

Спокойният възрастен помага на детето да се почувства спокойно.

6. Не потапяйте главата му внезапно

Това е една от най-честите грешки.

Изненадващото потапяне може да изплаши детето и да създаде негативна асоциация с водата.

Ако постепенно искате да го запознаете с усещането за вода по лицето, започнете с малко количество вода – например мокри ръце, мокра кърпа или няколко капки по бузите.

Винаги наблюдавайте реакцията му и не продължавайте, ако се паникьоса.

7. Не използвайте страха като средство за обучение

Не казвайте:

„Ако не слушаш, ще те хвърля във водата.“

Това може да превърне водата в символ на наказание.

По-добре е детето да свързва водата с положителни преживявания, спокойствие и игра.

8. Научете детето на безопасност

Да не се страхува от водата не означава да не я уважава.

Точно обратното – детето трябва постепенно да разбере, че водата може да бъде забавна, но има и рискове.

Малките деца трябва да бъдат наблюдавани постоянно около вода – включително в басейн, море, езеро и дори в малки количества вода.

Не разчитайте само на пояс, дюшек или друг помощен аксесоар. Те не заменят наблюдението от възрастен.

9. Не бързайте

Някои деца свикват с водата за няколко посещения, а други имат нужда от много повече време.

Няма универсален срок.

По-важно е детето да върви напред със собственото си темпо, отколкото да бъде „готово“ до определена възраст или до края на лятото.

Най-важното

Приучването към водата не е състезание.

Детето не трябва да бъде смело на всяка цена. То трябва да се чувства сигурно.

Когато водата постепенно се превърне от нещо непознато в място за игра, детето обикновено започва да се отпуска само.

И може би най-важното правило е простичко:

Не карайте детето да преодолява страха си насила. Помогнете му да открие, че няма нужда да се страхува.