25 септември 2026 г.

Нов политически сблъсък избухна в Народното събрание заради позицията на България по съвместното изявление за войната в Украйна, разпространено в рамките на Общото събрание на ООН. Казусът предизвика реакции както от управляващи, така и от опозиционни формации, а в центъра на спора се оказаха въпросите кой е взел решението България да бъде посочена сред подкрепящите документа и как точно е била формулирана българската позиция.

Повод за напрежението е съвместно изявление, публикувано преди заседание на Съвета за сигурност на ООН. В него повече от 50 държави призовават Русия да се съгласи на пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня в Украйна и да започне съдържателни мирни преговори. Сред държавите, посочени като подкрепящи документа, е и България.

От Министерството на външните работи заявиха на 24 септември, че България се е присъединила към декларацията в контекста на поддържането на европейското единство. Според публикуваната от БТА позиция на ведомството страната е подкрепила документа именно в тази рамка.

На следващия ден обаче президентът Илияна Йотова направи уточнение по случая. Тя заяви, че въпросното изявление не се подписва и че България не е имала възможност да изрази резерви по текста. По думите ѝ направените от българска страна предложения за редакции не са били приети.

Това различие във формулировките доведе до политически спор в Народното събрание.

Опозицията поиска обяснения

В петък депутатите прекъснаха обсъждането на други законодателни въпроси, за да обсъдят българската позиция по документа за Украйна. Представители на опозицията поискаха в парламента да бъдат дадени обяснения от представители на Министерството на външните работи.

От ГЕРБ-СДС беше поискано изслушване на представител на външното ведомство. Искането е свързано именно с необходимостта да бъде изяснено как е формирана българската позиция и защо информацията за нея се представя по различен начин от отделни институции и политически сили.

Темата доведе до няколко прекъсвания на пленарното заседание. Според БНР депутатите са прекъсвали работата си три пъти заради спора около позицията на България за Украйна.

Какво е записано в международния документ?

Съвместното изявление е насочено към войната в Украйна и съдържа призив Русия да приеме пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня и да започне мирни преговори. Документът е представен в рамките на дипломатическите действия около заседанията на ООН в Ню Йорк.

Българското външно министерство свързва присъединяването на страната с позицията на европейските държави и необходимостта от запазване на европейското единство.

От президентската институция обаче бе направено уточнение относно характера на документа и начина, по който България е участвала в процеса. Според изявлението на президента Йотова документът е бил изпратен предварително до държавите членки, а българските предложения за промени не са били приети.

Именно това различие в представянето на процедурата се превърна в един от основните въпроси в парламентарния спор.

Защо казусът е политически значим?

Спорът излиза извън рамките на конкретния документ, защото засяга начина, по който България формира и представя външната си политика.

От една страна, Министерството на външните работи посочва европейското единство като основание за българското присъединяване към документа. От друга страна, президентът поставя акцент върху факта, че българската страна е направила предложения за редакции, които не са били приети.

Това поставя въпроси за координацията между институциите и за начина, по който се вземат решенията, когато България трябва да заеме позиция по международна тема с пряко отношение към европейската и националната външна политика.

За парламентарната опозиция въпросът е достатъчно важен, за да поиска изслушване на представител на външното министерство. Управляващото мнозинство от своя страна не подкрепи искането за изслушване на външния министър по темата, което допълнително засили политическото напрежение.

Дебатът продължава

Към края на днешния парламентарен ден спорът около българската позиция остава нерешен. Различните институционални обяснения вече предизвикаха политически реакции и поставиха въпроса доколко ясно и последователно се комуникира българската външнополитическа позиция.

Същевременно Народното събрание продължава законодателната си работа. В дневния ред на парламента за днес са включени редица законопроекти, както и парламентарен контрол.

Казусът с изявлението за Украйна показва колко чувствителна остава темата за външнополитическата ориентация на България и за отношенията между институциите, когато страната трябва да изрази позиция по международен конфликт.

Развитието на случая се очаква да продължи с нови политически реакции и настоявания за обяснения от страна на парламентарните сили.

Редакцият на Задкулисно