25 септември 2026 г. | Политика и икономика

Едно число започна да се повтаря все по-често в политическите и икономическите разговори в България – 3%.

Това е границата на бюджетния дефицит, към която правителството заявява, че ще се стреми при подготовката на бюджета за 2027 г. Темата беше поставена от финансовото министерство днес, а срокът за изработване на бюджета наближава – проектът трябва да бъде готов до 15 октомври.

На пръв поглед „3% дефицит“ звучи като поредната цифра от финансов отчет. За държавата обаче зад нея стоят много по-големи въпроси – колко ще се харчи, откъде ще идват приходите, как ще се финансират публичните услуги и какъв ще бъде размерът на новия държавен дълг.

И именно тук започва по-интересната част.

Какво всъщност означава бюджетният дефицит?

Най-просто казано, дефицит има, когато държавата планира да похарчи повече средства, отколкото очаква да събере за съответната година.

Това не означава автоматично, че държавата е „фалирала“ или че има непосредствен финансов проблем. Държавите могат да работят с дефицит и да финансират разликата чрез заемане на средства.

Въпросът е колко е дефицитът, как се използват заемните средства и дали икономиката може да понесе натрупването на нов дълг.

Затова границата от 3% има значение и заради европейските фискални правила. Правителството поставя именно достигането и задържането около тази граница като една от целите си за следващата година.

Защо разговорът за бюджета започва толкова рано?

Бюджетът не се пише за няколко дни.

Още през август Министерският съвет одобри бюджетната процедура за 2027 г., която определя организацията и координацията между институциите при подготовката на държавния бюджет и средносрочната бюджетна прогноза за периода 2027–2029 г.

Това означава, че сегашният момент е част от по-дълъг процес. Министерствата трябва да представят своите разчети, да се определят приоритетите, да се изчислят очакваните приходи и да се намери баланс между различните разходи.

И тук неизбежно се стига до политически решения.

Защото всяко правителство има повече желания, отколкото бюджетът може да финансира едновременно.

Какво означава това за хората?

Точно това е въпросът, който обикновено остава на заден план, когато започнат да се обсъждат проценти и макроикономически показатели.

Бюджетът в крайна сметка се усеща през доходите, пенсиите, социалните плащания, здравеопазването, образованието, инфраструктурата и публичните услуги.

Ако държавата реши да увеличи определен разход, тя трябва да намери средства за него. Ако приходите не са достатъчни, остава вариантът да се съкрати друг разход, да се увеличат приходите или да се поеме нов дълг.

Това е простото бюджетно уравнение, но решенията в него не са никак прости.

Самият финансов министър Гълъб Донев вече е говорил за необходимостта разходите да бъдат съобразени с възможностите на икономиката и е посочвал като цел постепенното намаляване на дефицита и дълга. Министерството постав