България навлиза в решаващата фаза на предизборната кампания за президентските избори през 2026 г. На 25 октомври българските граждани ще гласуват за президент и вицепрезидент, а ако никой от кандидатите не получи необходимия резултат на първия тур, вторият тур ще се проведе на 1 ноември. Датите вече са официално определени от Народното събрание.

Този вот идва в момент, в който президентската институция отново заема важно място в политическия живот на страната. Изборът ще определи не само кой ще представлява България като държавен глава през следващия мандат, но и какви политически послания ще получат институциите и обществото.

Кампанията вече започна

Централната избирателна комисия определи 25 септември като начало на официалната предизборна кампания, която ще продължи до 24 часа на 23 октомври. В този период кандидатите, партиите, коалициите и инициативните комитети могат да представят своите програми и позиции пред избирателите. Законът предвижда равен достъп на регистрираните кандидати до определени източници на информация, а БНТ и БНР трябва да осигурят равнопоставено участие в предизборните си формати.

Това означава, че през следващите седмици общественият дебат ще бъде концентриран все повече върху личностите на кандидатите, техните виждания за ролята на президента и отношенията между президентската институция, парламента и правителството.

Кои са основните въпроси пред кандидатите?

Един от централните въпроси в кампанията е как кандидатите разбират ролята на президента. Българският държавен глава не ръководи изпълнителната власт, но има правомощия в области като външната политика, отбраната, сигурността и назначаването на служебно правителство при определени конституционни условия.

Затова президентската кампания неизбежно поставя въпроси за отношенията между „Дондуков“ 2 и парламента, за позицията на България в Европейския съюз и НАТО, за войната в Украйна, за националната сигурност и за мястото на страната в международната политика.

Вътрешнополитическите теми също ще бъдат важна част от дебата – състоянието на институциите, съдебната система, икономиката, демографията, доходите и доверието на гражданите в държавните органи.

Имената и политическите подкрепи

Кампанията се развива в условия на активно политическо позициониране. Част от партиите вече обявиха своите намерения, други обсъждат кандидатури или подкрепа, а около някои потенциални кандидати продължава публичен политически дебат.

Сред имената, които получиха широко публично внимание, е Илияна Йотова. Тя обяви намерение да участва в президентските избори, като около кандидатурата ѝ се развиха и политически дискусии за ролята на новата формация „Прогресивна България“ и за отношенията ѝ с досегашното управление. Тези оценки обаче са част от политическия дебат и не представляват установен факт за бъдещия резултат от изборите.

Паралелно с това други политически сили обсъждат свои кандидатури и възможни форми на участие. В публичното пространство се появяват различни имена, но политическите решения и окончателните кандидатури трябва да се разглеждат според официалните регистрации на ЦИК, а не само според предварителни заявления или медийни публикации. ЦИК извършва проверка на кандидатските листи и на необходимите законови условия за участие.

Какво ще бъде решаващо за избирателите?

Президентските избори традиционно са различни от парламентарните. При тях личността на кандидата има особено значение, но същевременно избирателите трябва да преценяват и политическите позиции, екипа, подкрепящите формации и представите на всеки кандидат за функциите на президентската институция.

Сред въпросите, които могат да бъдат поставени пред избирателите, са:

Каква трябва да бъде ролята на президента в политическия живот?

Какви отношения трябва да има президентът с парламента и правителството?

Каква външнополитическа линия трябва да следва България?

Как трябва да се отстояват интересите на страната в ЕС и НАТО?

Какви са вижданията на кандидатите за сигурността и отбраната?

Какво място заемат институционалните реформи и върховенството на закона в техните програми?

Тези въпроси позволяват изборът да бъде разглеждан не само като състезание между личности, а като сблъсък на различни представи за президентската институция.

Избори в период на политическа промяна

Предстоящият вот се провежда на фона на динамична политическа среда. Именно затова президентската институция ще бъде подложена на особено внимание. Историята на българската политика през последните години показва, че президентът може да се окаже важен участник в периоди на парламентарна нестабилност и институционални конфликти.

Затова резултатът от изборите ще бъде следен не само заради името на новия президент. Ще бъде важно и какъв модел на отношения между институциите ще се оформи след изборите.

Какво предстои?

До изборния ден остават само няколко седмици. Кампанията ще даде възможност на кандидатите да представят своите позиции, да участват в дебати и да отговорят на въпросите на избирателите.

На 25 октомври ще стане ясно дали един кандидат ще получи необходимия резултат, или ще се стигне до втори тур. Конституцията предвижда, че при липса на избран кандидат на първия тур в седемдневен срок се провежда нов избор между двамата кандидати, получили най-много гласове.

Предстоящите президентски избори следователно ще бъдат важен момент за българската политическа система. Те ще определят новия държавен глава и ще дадат възможност на гражданите да изберат между различни кандидатури, позиции и виждания за ролята на президентската институция.