Есента отново поставя на дневен ред една от най-българските теми – домашната ракия и казаните за изваряване. За много хора това е традиция, която се предава от поколение на поколение. Законът обаче поставя конкретни изисквания както към обектите, в които се произвежда ракия, така и към начина, по който алкохолът се извежда и облага с акциз.

На практика не е достатъчно просто да има казан и човек да реши да вари ракия в него. Законът за акцизите и данъчните складове предвижда ракията да се произвежда в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране – т.нар. СМОД. Регистрацията на тези обекти е задължителна.

А кой всъщност плаща акциза?

Тук е един от най-честите източници на объркване.

Когато физическо лице предостави собствено произведени плодове или грозде за изваряване в регистриран специализиран малък обект за дестилиране, след производството алкохолът се освобождава за потребление с начисляване на акциза. Агенция „Митници“ посочва, че акцизът се начислява чрез съответния акцизен данъчен документ, а физическото лице, което получава произведената ракия, е получателят.

С други думи, фактът, че ракията е произведена от лично грозде или плодове, не означава автоматично, че тя е извън режима на акцизите.

Има ли значение колко ракия се произвежда?

Да, но тук трябва да се прави разлика между различните законови режими.

Законът определя специализирания малък обект за дестилиране като обект с конкретни изисквания, а за произведената в него ракия е предвидена по-ниска акцизна ставка от тази за обикновения етилов алкохол.

От 1 януари 2026 г. ставката за етилов алкохол, произведен в специализиран малък обект за дестилиране, е 595 лв. за 1 хектолитър чист алкохол. За обикновения етилов алкохол ставката е 1190 лв. за хектолитър чист алкохол.

Това означава, че при определянето на акциза значение има не просто броят литри ракия, а и нейният алкохолен градус.

Може ли човек да отиде в чужд казан и да произведе ракия за себе си?

Да, именно това е типичният случай, който законът урежда.

Човек може да предостави собствено произведен ферментирал материал от грозде или плодове на регистриран специализиран малък обект за дестилиране. След изваряването произведеният алкохол се отчита по установения ред и за него се начислява дължимият акциз.

Това означава, че не е необходимо човекът, който вари своята ракия, да бъде собственик на казана. Важното е обектът, в който се извършва производството, да е регистриран и да се спазва установеният ред.

А може ли собственикът на казана просто да произвежда ракия без документи?

Не.

Именно регистрираните специализирани малки обекти са част от системата за контрол на производството и движението на акцизните стоки.

През 2026 г. Агенция „Митници“ продължава да извършва проверки. Само през май митнически служители в Бургас задържаха близо 450 литра нелегален етилов алкохол, открит в частен имот до регистриран специализиран малък обект за дестилиране.

През февруари митническите служители във Варна пък съобщиха за иззети над 2000 литра наливен етилов алкохол при проверка, свързана със специализиран малък обект за дестилиране.

Тези случаи показват, че контролът върху производството и съхранението на алкохол не е само формалност.

А какво става с продажбата?

Тук правилата са още по-строги.

Законът забранява продажбата на наливни алкохолни напитки с код по КН 2208 и алкохолно съдържание 15 или повече обемни процента, освен в предвидените от закона случаи. Има и ограничения за продажбата на такива напитки в пластмасови опаковки.

Следователно „домашна ракия“ не означава автоматично „може да се продава“.

Традицията остава, но правилата са конкретни

Българската традиция да се прави ракия от собствено грозде и плодове не е забранена. Законът обаче поставя рамка, която има за цел да контролира акцизната стока и да гарантира, че произведеният алкохол се отчита и облага по установения ред.

Затова най-важното за всеки човек, който тази есен ще кара ракия, е да знае три неща:

Казанът трябва да е регистриран. Производството трябва да бъде отчетено. А за произведената ракия трябва да бъде начислен и платен дължимият акциз.

И още нещо важно – не е задължително човекът, който произвежда ракията за собствено потребление, да е собственик на казана. Той може да ползва регистриран специализиран малък обект, при спазване на законовия ред.

Така че традицията може да продължи. Просто в съвременна България и ракията вече има своята „пътна карта“ – от плода, през регистрирания казан, до измерения алкохолен градус и платения акциз.